9 години Овергаз и Природен парк „Витоша“ съвместно поддържат пътеката „Бояна-Драгалевци“

От Деница Иванова

С много настроение и смях премина традиционното доброволчество на осиновената от Овергаз витошка пътека „Бояна-Драгалевци“. За поредна година колеги от Овергаз и Методия посетиха планината за удоволствие, но и с важни задачи и отново намериха време да направят нещо със смисъл и мисъл за природата.

Пътеката е изключително предпочитана от хора на всякаква възраст и особено от желаещите по-леко натоварване, тъй като е сравнително равна, носи прохладата на планината, а зеленината е наслада за окото. Особено популярна е и като част от планинския ултрамаратон „Витоша 100“.

Въоръжени с четки в ръка и добре екипирани със спортни дрехи, които можем да прежалим, се заехме да боядисаме информационните табели на компанията и няколко чудни дървени пейки за отдих. Едва изминали няколко метра от паркинга, специалистите от Методия, току-що захвърлили мишките и клавиатурите, взеха по кутия с боя в ръка и се заловиха за работа с първите табели.

Въпреки усмивките и закачките обаче старанието беше голямо, а изпълнението на ниво. Мостът, възстановен от Овергаз, също беше почистен и лакиран, а минувачи нямаха търпение да си направят снимки на него.

Природата ни беше подготвила и други вкусни дарове, на които някои от нас се насладиха. Какво по-хубаво от августовска къпина!

Една от приятните изненади е, че в сравнение с предишни години, почти нямаше захвърлени опаковки и други боклуци. А малко след моста, улисани в разговори, пристигнахме и на заслона, където ни очакваше доста работа и новите две пейки, които компанията ни закупи тази година. С внимание към детайла и още повече желание, доброволците първо изчеткаха съоръженията от натрупания прах и други щети от природните условия, за да подготвят дървото, а след това удариха по две ръце, като прецизно огледаха да няма пропуснато местенце. Заслонът също бе почистен и се превърна в още по-приятно място за почивка, раздумка, нещо за хапване и пийване.

Един от основните принципи, които следва нашата добра компания, е да участва във формирането на децата като личности и да подпомага изграждането им в млади и трудолюбиви хора. Затова няма изненада тук, че присъстваха и децата на наши колеги. Както се казва, „с един куршум два заека“ – споделено време заедно с грижа и обич към природата.

А преди да си тръгнем, отделихме безценно време за поезия в планината:

Разхубавяла, разцъфтяла,

природата се е разпяла:

шуми долът, шуми гората

и въздухът, и небесата.

И сякаш тоя шум омайни

е на вселената душата

ил химн от някой струни тайни

между небето и земята…

Иван Вазов