Не ме. Mаратонките не ме превърнаха в щастлив човек. Подвеждащо заглавие, което ни напомня да сме внимателни, когато четем неща в интернет, защото можем да бъдем лесно изманипулирани от зловредно и лъжовно медийно съдържание, каквото все по-често ни залива от пропагандни сайтове.

А сега по същество. Универсална формула за щастие едва ли съществува, но обут в маратонки човек сякаш има повече поводи за усмивки. На 22 март пък отбелязваме националния ден на маратонката по инициатива на „Multisport” само 2 дни след международния ден на щастието, който традиционно е на 20 март.

ЕТО! Връзката „маратонка-щастие“се задълбочава!

Нека се спрем на няколко от милиардите хипотетични причини, които могат да те мотивират да обуеш маратонка.

В маратонката се чувстваш по-свободен

Разбира се, препоръчително е да са две. А защо по-свободен? Не просто защото е по-удобно придвижването, но и защото веднъж съчетал маратонки със сако, както е и модерно, човек се освобождава от множество предразсъдъци и стереотипи, свързани с това как е правилно да се комбинират дрехи. Едно голямо бреме просто се смъква от плещите ти.

Вечното чудене това отива ли си с онова отпада автоматично. Отговорът е „не“ или „какво значение има?“ и човек почва да мисли за по-дълбоки неща като „сами ли сме във Вселената“ и „защо не е хубаво да търкам лотарийни билети“.

Да не говорим, че в специализираните магазини за бягане е почти невъзможно да откриеш маратонка, която да е в цвят, различен от отровно зелено, ярка циклама и крещящо жълто, което те превръща в ексцентрична личност със самото придобиване на обувката.

Движиш се по-лесно

Особено ако пред офиса ти тече ремонт, придружен от хлъзгави участъци, окопи, динозаври, защо не и някой друг бетонен блок по средата на тротоара с остър ръб нагоре за цвят…

Градската среда е пълна с романтични предизвикателства за всеки един от нас. Пример: Трябваше да ида до гимназия „Хенри Форд“, за да отразя втория кръг на националното състезание за най-добър млад инсталатор. За зла беда в същата тази сутрин някой си беше забравил раницата в метрото и се наложи да се разходя пеша през Западен парк, идвайки от Люлин и използвайки Google Maps за ориентация.

В един момент бях подгонена от безстопанствено куче в някаква непозната за мен махала, разположена на изхода на парка. Измъкнах се успешно от ситуацията, бях обута в кецове. С маратонките ми за бягане щеше да ми е още по-удобно, вярвам. Всъщност не бягах, за да не карам животното да си мисли, че контролира ситуацията, но човек никога не знае кога ще му се наложи да удари един спринт в този живот.

Поне изглеждаш като човек, който спортува, ако не друго…

Маратонката кара хората да се чувстват, все едно са спортни натури, дори да не са. При едно добро стечение на обстоятелствата можеш действително да се вдъхновиш за по-голяма физическа активност само поради това просто визуално внушение, което оставяш у околните.

Модата си е мода, но когато поредният атлетичен познат небрежно подхвърли: „Оу, нови маратонки! И аз ще си купувам скоро за маратона в Мадрид, че старите ги скъсах след последните 43 км благотворително бягане по пресечен терен в Родопите този уикенд“ някак си не върви да измрънкаш, че ти не точно спортуваш, макар че еди-какво-си…

Изобщо, друго си е човек да положи ходило в спортна обувка. Ето защо ние от екипа на процес „Вътрешни комуникации“ решихме да приветстваме националната кампания на „Multisport” „Ден на маратонката“ и ще се появим на 22 март, обути в маратонки в офиса. Насърчаваме ви да направите същото.

Заседналият живот просто не е за хубави хора като нас, колеги. Не е ли така? Да се пораздвижим. Пролет е!