„…месец януари, най-българският от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.” – „Януари”, Йордан Радичков

Местността „Чудните мостове“. Автор на снимката: Мариана Георгиева.

Днес ще Ви запознаем с автора на фотографията в корпоративния ни календар за месец януари – Мариана Георгиева. Повече за поредицата ни „Фото разходка с Овергаз” можете да прочетете тук.

Представи се – как се казваш?

Мариана Георгиева

С какво се занимаваш в Овергаз?
Мариана Георгиева, приятно ми е. В Овергаз работя като експерт „Обслужване на клиенти“, което само по себе си говори, че основните ми дейности са свързани с клиентите и техните въпроси и проблеми, които са ги довели в клиентския център.
От кога работиш в компанията? – От 2003 г. до миналата, 2014 г., работих в клиентския център на Овергаз в град Ямбол. От миналата година до момента работя в старозагорския център за обслужване на клиенти на компанията. Общо в компанията съм от 11 години и 8 месеца.

Река Тунджа през зимата. Автор: Мариана Георгиева

Какви са предизвикателствата в работата ти? Кое ти носи най-голямо удовлетворение?

Работейки в отдел „Обслужване на клиенти“ близо 12 години, предизвикателствата са неизменна част от деня ми и са свързани най-вече с различни казуси, поставени от клиентите. Удовлетворение ми носи именно решаването им, когато съм успяла да  помогна на клиента  да си тръгне доволен от клиентския център.

Овергаз в едно изречение?

Бих използвала една дума – динамика!
А сега за снимката. Къде е правена/ нещо по-специално за нея?

На връщане от почивка в Пампорово, решихме да се отбием и да посетим скалното образование „Чудните мостове“. Имаше изключително много сняг и разходката до него се оказа невъзможно с кола. Оставихме колата и закрачихме пеш по снежните пътеки, наслаждавайки се на януарското слънце, тишината и белотата. В този момент някой от компанията забеляза сред дърветата сърнето, застинало в очакване и непотрепващо… Извадихме фотоапарата, бързайки да не изпуснем момента и него самото. Успяхме, и така се появи снимката.