1)  Контекст

Глобалният газов пазар е стеснен и ще остане такъв в обозримото бъдеще поради няколко фактора, сред които:

–        Световното потребление на природен газ достигна рекордно високи стойности през 2024 г. и се очаква да продължава да нараства и през 2025 г., движено от експанзията на азиатските пазари.

–        Намерението на Комисията да спре целия внос на руски газ, който все още представлява 13% от търсенето на ЕС (~15 млрд. куб. м), допълнително увеличава нуждите на ЕС от внос на ВПГ.

–        „В Европа ниските скорости на вятъра през първата половина на ноември 2024 г. доведоха до рязък спад в производството на вятърна енергия в сравнение с предходната година. Газовите електроцентрали изиграха ключова роля в осигуряването на резерв за електроенергийната система, като увеличиха производството си с близо 80% на годишна база. По-голямото търсене на газ беше посрещнато основно чрез изтегляне на по-големи обеми от газохранилищата.“ В началото на 2025 г. това доведе до спад в нивата на запълване на хранилищата в ЕС с 15 млрд. куб. м на годишна база.

–        Световното снабдяване с газ ще остане ограничено поради ръста на ВПГ, който е  под средния,  като през 2025 г. ще бъдат пуснати в експлоатация едва 2 проекта за ВПГ (Plaquemines 2 и Corpus Christi, ~25 млрд. куб. м).

Следователно цените на газа през лятото на газова година 2025 ще бъдат значително повлияни от горните фактори, особено в случай на прекъсване на доставките и продължителни студове, което може допълнително да стегне европейския пазар до края на 2025 г.

Парадоксална ситуация при оценяването на съхранението на пазара – Колкото повече съхранени обеми се използват през зимата, толкова по-ниска става пазарната им стойност за следващата година.

Нивата на газохранилищата под средното в края на зимата обикновено водят до нуждата от нагнетяване на по-големи обеми през следващото лято, което оказва натиск във възходяща посока за летните цени на газа. Това води до стесняване на лятно-зимния спред за следващата година на съхранение, като по този начин се намалява моментната до краткосрочна финансова стойност на съхранението за търговците. По този начин, изтеглянето от хранилищата на големи количества през текущата зима доведе до риск при запълването за следващата година, с парадокса че това не е отразено от съответните повишени форуърдни зимни цени.

Този ефект се наблюдава през последните години, когато ниски нива на запълване в края на отоплителния сезон доведоха до търсене на по-високи нива на нагнетяване от газохранилищата, като например през 2017, 2018, 2022 и 2025 г. Обратно, противоположният ефект (положителни спредове лято/зима) беше оценен в годините с високи нива на запълване преди зимата, както наблюдавахме наскоро през 2023 г.

От тези елементи можем да заключим, че летните цени са тласкани нагоре от няколко фактори едновременно:

–        намерението на ЕС напълно да ликвидира всички руски газови доставки (~15 милиарда кубични метра на годишна база),

–        световният пазар на ВПГ се разширява само с 25 млрд. куб. м, докато търсенето на световния пазар нараства, което показва, че текущият свит пазар ще продължи и през следващите няколко години,

–        текущите нива на съхранение под средното (~15 млрд. куб. м на годишна база),

–        и глобалната геополитическа нестабилност.

Това допълнително се усложнява от факта, че кривата на търсенето и предлагането на енергийния пазар е доста нееластична, което означава, че при настоящите стеснени пазарни условия цените структурно ще останат по-високи по дефиниция, докато не бъде въведен в експлоатация допълнителен капацитет за втечняване на ВПГ, който да отпусне световния газов пазар.

Връщайки се към хранилищата, липсата на задължения за нагнетяване може потенциално да отпусне летните цени. Въпреки това, като се има предвид краткосрочния и средносрочния свит пазар, ако хранилищата не бъдат запълнени до зимата е твърде вероятно да станем свидетели на (висока) нестабилност на цените и експоненциално по-високи цени. Ефект, който може да бъде влошен допълнително, ако Европа не успее да привлече достатъчно спотов ВПГ за компенсиране на обемите, които не са нагнетени в газохранилищата по време на сезона на запълване. Разходите за субсидии при кризата, която удари през 2022 г., са пример за мащаба на пазарна нестабилност и повишените цени на енергията както на пазара на газ, така и на електроенергия, ако хранилищата не са достатъчно запълнени.

През 2022 г. европейските държави колективно са похарчили около 187 милиарда евро за субсидии и мерки за смекчаване на въздействието на енергийната криза. Това финансиране беше използвано за подпомагане на домакинствата и бизнесите да се справят с нарастващите цени на енергията, включително пряка финансова подкрепа, данъчни кредити и финансови помощи за комуналните компании. Германия, например, отдели над 60 милиарда евро за борба с нарастващите енергийни разходи, включително еднократна енергийна помощ за работниците и подкрепа за семействата с ниски доходи. Други страни, като Италия и Обединеното кралство, също въведоха различни субсидии и финансови помощи за да помогнат на своите граждани да се справят с увеличените енергийни разходи.

2)  Необходимостта от гъвкавост на съхранението за електроенергийната система

Моделите на доставка и изтегляне на газа се променят. Намаляването на гъвкавостта на доставките (отказ от руски тръбопроводен газ, норвежки тръбопроводен внос, който при максимален темп остава непроменен, затваряне на находището Гронинген, един стабилизиращ доставчик, спот пазара на ВПГ, все още достъпен, но при изключително висока премия), изисква повишена гъвкавост от страна на хранилищата и ВПГ терминалите, които да работят в тандем, за да се допълват взаимно.

По все по-малко предвидим начин периодите на „Dunkelflaute“ или „мрачно затишие“, в които не може да се произвежда енергия от вятърни или соларни централи, ще изискват гъвкав капацитет за добив от хранилищата по време на пикове, за да се захранват газовите електроцентрали, които да работят и да доставят необходимата електроенергия. „Мрачното затишие“ в края на миналата година подчерта тясната връзка между променливостта на вятъра и гъвкавостта на газа. През ноември 2024 г. електричеството от вятър спадна, а електричеството от газови централи се увеличи с 80%, за да се осигури гъвкавост на системата. През това време добивът на газ от хранилищата изигра ключова роля за гарантиране на сигурността на доставките.

Необходимостта от гъвкав капацитет за добив при пикове от хранилища и терминали за ВПГ ще нараства успоредно с непостоянното производство на електроенергия от възобновяеми източници. Така например, Германия насърчава изграждането на газови електроцентрали, готови за работа с водород, които да заменят въглищните електроцентрали и да произвеждат електроенергия, когато не са налични възобновяеми енергийни източници.

Така необходимият отказ от въглища и бързото разрастване на възобновяемите енергийни източници водят до непредсказуемо търсене на газ както по отношение на обемите, така и по отношение на продължителността. От една страна електроцентралите са станали по-устойчиви на пиковите цени на газа в сравнение с преди, но от друга страна тази промяна добавя рискова премия към цените на газа, която отразява повишената несигурност в динамиката на търсенето.

Газовите и електроенергийните системи се нуждаят от по-гъвкави и сигурни възможности за съхранение, за да посрещат както сезонните колебания и студените периоди, така и нарастващата необходимост от изменения в рамките на деня – специално за газовите електроцентрали.

Всеки недостиг на необходимия обем съхранена енергия може да доведе до верижни ефекти върху електроенергийната система; обратното също е вярно: нарушенията в електроенергийната система могат да се отразят на дейностите по съхранение на енергия. Тази взаимозависимост би била допълнително усложнение за усилията да се поддържа стабилност в енергийните мрежи, като би увеличила предизвикателството за балансиране на търсенето и предлагането и за осигуряване на цялостна надеждност и устойчивост срещу потенциални прекъсвания.

Дългосрочната регулаторна стабилност е от съществено значение, за да се гарантира, че съхранението на енергия може да играе решаваща роля за балансиране на търсенето и предлагането, за повишаване на енергийната сигурност, за смекчаване на ценовите скокове и за осигуряване на достъпно преминаване към по-чисти енергийни източници.

3) Мерките за сигурността на доставките в ЕС се нуждаят от дългосрочна видимост

По-всеобхватната дългосрочна регулаторна перспектива би осигурила необходимите стимули и яснота, за да се гарантира, че съхранението остава надежден партньор и ключов актив в динамиката на енергийния пазар, особено в среда, в която може да се стигне до по-голяма зависимост от възобновяемите енергийни източници, като същевременно се подкрепя електрификацията. Мерките за сигурност на доставките в целия ЕС се нуждаят от по-далновидна дългосрочна законодателна стратегия на Европейската комисия, за да се предотвратят рисковете за сигурността на доставките на природен газ и да се осигури дългосрочна видимост.

Препоръка за адаптиране на Регламента на ЕС за сигурността на доставките и Регламента за съхранение на газ

Целта на ЕС следва да бъде разгледана с по-гъвкав подход, като се облекчат междинните цели за запълване на определени интервали, като също така се предвиди удължаване на крайния срок за запълване или изискваното ниво на запълване въз основа на съответните мерки за сигурност на доставките, свързани със съхранението, и националните специфики. Това би позволило приемането на по-динамични цели. Тези национални изисквания за съхранение следва да се представят на Европейската комисия въз основа на критерии, определени от Комисията. Това би позволило да се съчетаят подходите „отгоре-надолу“ и „отдолу-нагоре“, като се вземат предвид интересите и на Комисията, и на държавите членки.

Предлагаме следните принципи:

• Да се насърчават динамични цели, а не строги фиксирани крайни срокове за запълване, за да се предотврати отрицателното въздействие върху цените на едро, тъй като строгите крайни срокове могат да насърчат спекулациите и повишаването на цените, което допълнително намалява ценността на съхранението. Така например, пазарните интервенции, както неотдавна бе наблюдавано в Германия, допълнително намалиха разликата между лято-зима около датата на обявяване;
• Стандарти за сигурността на доставките („Стандарт за доставка“) следва да осигурят необходимата правна сигурност, за да се гарантира, че договорите за доставка на газ до крайните клиенти са подкрепени от твърди физически инструменти като газ в хранилища. Държавите членки следва да въведат мерки, които по ефективен и пропорционален начин да гарантират, че предприятията за природен газ спазват този стандарт, включително задължението за въвеждане на санкции за доставчици или отнемане на лиценза за доставки;
• На равнище ЕС следва да се обмисли общ и по-строг стандарт за доставки в държавите членки. Задълженията за съхранение, които понастоящем са достъпни само за „защитените клиенти“, следва да бъдат разширени в целия ЕС, така че всички клиенти да се възползват от сигурност на доставките, включително малки и средни предприятия или промишлени инсталации, които не са в състояние да преминат към алтернативни горива, газови електроцентрали и топлофикационни дружества, доколкото те доставят отопление на битови клиенти;
• За да се осигури запълването на съоръженията за съхранение, призоваваме за постоянни мерки за сигурност на доставките, свързани със съхранението, както е описано в действащото законодателство на ЕС („Инструментариум“), за да се използват максимално предимствата на съхранението от гледна точка на осигуряването на сигурност и на системата. Следва да се поддържа пазарно ценообразуване, което също така да бъде прилагано във всички случаи, за да се гарантира, че съхранението на газ се разпределя ефективно, заедно с регулаторни мерки за улесняване на възстановяването на разходите за социално оптималното ниво на съхранение при прехода към пазарна декарбонизирана система.

Необходимо е съществено преразглеждане на европейската рамка за сигурност на доставките, като се наблегне на включването на съображенията за достъпност и провеждането на задълбочена оценка на риска на равнище ЕС. По-специално следва да се обърне по-голямо внимание на ролята на съхранението за осигуряване както на дългосрочна сигурност на енергийните доставки, така и на устойчивост на енергийната система.

Източник: https://www.gie.eu/