Овергаз разговоря с основателя на фестивала за документално кино в областта на изкуството
„Master of Art“ по повод на излъчването на филми от програмата през 2020 г. в интернет платформата Neterra.tv. Поднасяме на читателя неподправените отговори на Найо Тицин, които засягат както самия фестивал, така и голямата тема – за ролята на изкуството във формирането на гражданското общество.

Фестивалът за документално кино, посветено на изкуството и неговите хора, се изправи пред сериозно изпитание тази година. Вие обаче успяхте да превърнете извънредното положение в извънреден празник на киното, макар и в нетрадиционен формат. Как протича пролетно онлайн издание на фестивала?
Извънредните моменти изискват извънредни решения. Мисля си, че който може бързо да се адаптира в настоящия период, той ще успее. Благодарение на партньорството ни с Neterra.tv филмовият фестивал „Master of Art“ е първият филмов фестивал в България, който реализира свое онлайн издание. Честно да ви кажа, не очаквах това решение да бъде посрещнато толкова добре. Очаквах в онлайн изданието на фестивала да се регистрират максимум 100-150 души. До момента имаме над 750 записвания. В тази връзка мога да кажа, че пролетното онлайн издание на фестивала надмина най-смелите ни очаквания.

Кои според Вас са филмите с най-силни послания в тазгодишното нетрадиционно издание на Master of Art? Има ли такива, които са извънредно подходящи в ситуацията, в която се озовахме?
В момент, в който сме принудени да се изолираме, да си останем вкъщи, неусетно се обърнахме към различните форми на изкуство и творчески процеси. Или ще си подредим къщата, което може да причислим към интериорния дизайн, или ще си сготвим нещо по-различно, което също е творчески процес, или ще прочетем някоя книга, отдавна чакаща да бъде прочетена, или ще слушаме музика, ще гледаме някой филм. Всички тези действия са свързани с потребността ни от общуване с изкуството и стремежа да творим. В селекцията на онлайн изданието на филмовия фестивал „Master of Art“ има подбрани филми за всички видове изкуства.

Имате ли наблюдения кои са фаворитите на публиката до момента? Имате ли Ваша любима продукция – ако да, коя е и защо?
Тук е моментът да кажа, че преди два дни решихме да създадем възможност за онлайн гласуване за Награда на публиката на онлайн изданието на фестивала. Гласуването ще става на сайта на фестивала www.masterofartfilmfestival.com до 30 април, когато ще обявим резултата. Аз имам любими няколко филма, но сега, при обявено гласуване на публиката, не е коректно да казвам моите предпочитания.

Каква е ролята на изкуството и по-специално на киното по време на кризата с COVID? Има ли нещо специално в документалното кино, което да може да преоткрие публиката? Документалното кино не е ли бавно кино – изисква определена нагласа, търпение и в този смисъл – мислите ли, че е подходящо в момента, когато светът „наби“ спирачки?
Много точно го казахте, моментът е изключително подходящ за такъв тип кино. За истории, които имаме време да преживеем и които да ни вдъхновят. Изненадах се колко много хора споделят в социалните мрежи впечатленията си от гледаните филми в онлайн изданието на фестивала. Приятели, близки, познати и непознати ми пишат непрекъснато съобщения и имейли с благодарност за това, че сме им осигурили тази глътка култура и досег с изкуството.

Какво ни дава гледането на кино онлайн, какви са предимствата му? А което е онова, заради което да искаме да се върнем в киносалоните щом всичко приключи?
Дълги години се носеше една мантра, че интернетът е убил киното.
Днес се оказа, че интернетът спасява киното, дава нов живот на документалното кино и осмисля стоенете вкъщи по прекрасен начин. Разбира се, нямам търпение да дойде септември, когато се надявам да може да проведем фестивала с прожекции в кината. Нека да кажа, че в онлайн изданието на фестивала бяха включени около 1/3 от всички филми, включени в тазгодишната програма на фестивала. Така че най-доброто предстои от 1-ви до 24 септември в София – Кино Люмиер-Лидл, кино Одеон, Дом на киното, G8, Евро Синема, зала Славейков – Френски институт, лятното кино в градинката пред НДК, Пловдив – Lucky Дом на киното, Варна – Contemporary space и ФКЦ.

Според Вас, актуалната ситуация ще бъде ли предмет на творческо интерпретиране и документиране? Може би в настоящата обстановка мнозина мислят върху сценарии, които един ден ще влязат в категорията „Изкуство и власт“…
Със сигурно се намираме в период на активен творчески процес.
Извънредното положение по света ще доведе до много нови и вярвам, още по-интересни течения в изкуството, истории за разказване. Категорията „Изкуство и власт“ за мен е много важна, защото през нея може най-добре да се разкажат историите за сблъсъка между свободния дух на всеки творец и властта, която има постоянен стремеж към налагане на своето виждане на света, много често с недемократични средства. Тази година един от важните филми в тази категориоя е „Векът на Солженицин“. Този филм е важен както за старото поколение, преживяло комунизма и доживяло демокрацията, така и за младото поколение, за да си даде сметка, че демокрацията, в която са родени, не е даденост, и за нея трябва да се борим всички ние всеки ден. Всеки ден! Благодаря на Овергаз за партньорството и за подчертаното отношение към категорията „Изкуство и власт“.

Снимка: Надежда Бучкова