Природният газ не е нещо ново – бил е известен още в дълбока древност, но тогава се е свързвал с религиите, които са били основани на култа към Слънцето/ Бога Слънце, респективно огъня. Сред първите писмени сведения има информация за използването на природен газ в Персия, а между 6000 и 2000 г. пр.н.е. и в Иран, Баку (днешен Азербайджан).

Най-разпространената религия в Персия е била зороастризма по името на своя основоположник Зороастър или Заратустра. Зороастризмът е сочен от много изследователи за първата монотеистична религия. В основата на влиятелната в продължение на столетия религия са свещените неугасващи огньове, които са били поддържани чрез горене на природен газ, големи находища от който обикновено са се намирали непосредствено под храмовете.

Сред един от най-известните зороастрийски храмове е Аташгах, намиращ се близо до Баку, който и до днес мястото е известно като „Храмът на огъня”.

След завладяването на Азербайджан от арабите храмът е бил разрушен, а преклоненията пред огъня в светилището е възобновено едва след XV век от зороастрийски поклонници от Индия. Богати търговци започват да строят сгради на мястото, които постепенно биват населявани от отшелници – поклонници на огъня, които се отдавали на аскетичен живот, за да пречистят душите и телата си. „Вечният” огън, на който са се удивлявали поклонници от цял свят, е горял постоянно върху олтара благодарение на богатото на природен газ находище, намиращо се точно под храма.

Експлоатацията на ценния ресурс обаче изтощава количествата газ и днес „неугасващият” огън се поддържа чрез газ от местната газоразпределителна мрежа. През 1975 г. „Храмът на огъня” се превръща в музей и става част от Държавния исторически и археологичен комплекс, а през 1998 г. е включен в списъка на световното културно наследство. „Вечният огън” продължава да гори и да привлича тълпи от туристи, както и последователи на древната боготворяща огъня религия, съществуващи и днес главно в Индия.