Лошото качество на въздуха е един от най-значимите проблеми за обществото, а причините и решенията за него се крият в енергийния сектор. Това разкрива новият доклад за замърсяване на въздуха на Международна енергийна агенция (МЕА).

Проблемите

Осем на всеки десет души живеят в урбанизирани региони, където концентрацията на различни замърсители – химикали, сажди и други – превишава нормите, заложени от Световната здравна организация. В глобален мащаб около 6.5 млн. смъртни случая годишно са следствие от лошото качество на въздуха, което превръща проблема с мръсния въздух в четвъртата най-голяма заплаха за човешкото здраве след високото кръвно налягане, вредните хранителни навици и пушенето. Освен за човешкото здраве, замърсяването на въздуха крие рискове и за околната среда, икономиката и глобалната хранителната сигурност.

Процесът на замърсяване на въздуха е многостранен и включва различни източници и крайни точки на въздействие (Фигура 1). От началните производители на замърсяване най-силно въздействие оказва енергийният сектор и по-точно използването на горива и дейностите по тяхното добиване и преработка.

Причините за замърсяването се зараждат от глобални проблеми като бедността и урбанизацията. Това е предпоставка за повишената употреба на неефективни енергоизточници, чиито емисии са отговорни за 85% от фините прахови частици и почти цялото количество от серни и азотни оксиди.

Три стъпки към по-чист въздух

В своя скорошен доклад МЕА предлага ефективна стратегия за енергийния сектор, базирана на съществуващи технологии и тествани политики, целта на които е да намалят наполовина глобалното количество вредни емисии.

В предложения от агенцията сценарий за по-чист въздух се очертават три реалистични цели, постигането на които ще доведе до намаляване на вредните емисии във въздуха и повишаване на качеството на живот. Целите включват изготвяне на стратегия от политики за чист въздух, които да включват серия от мерки като:

• Избягване на вредните емисии, чрез разработване на по-ефективни енергийни услуги.
• Технологични иновации за оптимизиране на разходите.
• Намаляване на емисиите чрез контролиране и регулации.
• Осигуряване на ефективен мониторинг, изпълнение и оценка.

Крайната цел на плана е заложена през 2040 г. и включва намаляване на емисиите на серен диоксид и въглероден оксид с 50%, а емисиите на фини прахови частици с ¾, като най-голям ефект ще има в развиващите се държави. Това ще намали преждевременните смъртни случаи от замърсяване на въздуха до 2.8 млн. Добре конструираните цели ще оставят и полезен отпечатък върху други политически и екологични проблеми в сферата на транспорта, търговията, аграрното стопанство, биологичното разнообразие и други.

Но постигане на енергийна ефективност е крайната цел не само на индустрията, но и на всяко домакинство, което иска да оптимизира употребата си на енергия и да намали разходите за нея. Това в особена степен важи за източноевропейските държави като Румъния и България, в които все още делът на използването на твърди горива в бита е твърде висок – близо 40%. Според изследванията на агенцията сме и на едно от първите места по брой смъртни случаи, причинени от замърсяването на въздуха.

Една от най-важните мерки за справяне с проблема е увеличаване на битовата газификация в България. Използването на „зелен“ енергоизточник като природния газ е най-сигурното средство за постигане на целите за по-чист въздух. Ето как няколко големи мегаполиса се справят с проблма мръсен въздух като използват повече природен газ.

Това цели да постигне и програмата за енергийна ефективност DESIREE Gas, която насърчава газификацията на българските домакинства. С нея те могат да получат безвъзмездна финансова помощ за покриване на разходите по газификация в размер на 20%. Повече информация за програмата и начина на кандидатстване можете да получите в нашите клиентски центрове.