От началото на март тази година твърдението, че „КЕВР ще увеличи цената на природния газ с близо 30%“ получи широк медиен отглас. Съвсем нормално, потребителите, които не разполагат с допълнително информация, изпаднаха в шок, представяйки си сегашните сметки с 30% по-високи. А и медиите не помогнаха много на българските домакинства и бизнес, разпространявайки информацията без реално решение от КЕВР да съществува, изкушени от поредната сензация с която да се опитат да надуят рейтинга.

Така ли е наистина и как тиражираното „увеличение“ ще се отрази на практика в сметките на потребителите?

Нека припомним основните елементи при формиране на крайната цената на природния газ у нас.

На всеки 3 месеца, на основата на подадено заявление от „Булгаргаз“ ЕАД, КЕВР утвърждава цената на синьото гориво за следващото тримесечие, по което „общественият доставчик“ продава природен газ на крайните снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа. Защо „Булгаргаз“ искат такова увеличение можете да научите тук. Следват обществено обсъждане, открито и закрито заседание на Комисията за взимане на крайното решение. Крайното решение на държавния регулатор се оповестява публично обикновено 1 ден преди началото на следващото тримесечие, за което новата цена влиза в сила.

Крайната цена на природния газ, която заплащат потребителите, е сума от четири компонента, съответно:

Компонент 1: Цена за доставка на природния газ. Това е цената, по която единственият доставчик „Булгаргаз“ ЕАД продава природния газ на газоразпределителните дружества, т.е. цената на газа като ресурс.

Компонент 2: Цена за пренос на природния газ. Тази цена покрива разходите за транспорт на природния газ по преносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД и отново е дължима на „обществения доставчик“ от всички негови клиенти.

Компонент 3: Цена за разпределение на природен газ по мрежата на газоразпределителните дружества. Тази цена покрива разходите за транспорт на природния газ по изградената газоразпределителна мрежа от лицензираното дружество в съответния регион или град. В разходите по тази дейност се включва и отчитането на природния газ.

Компонент 4: Цена за снабдяване с природен газ. Тази цена покрива разходите на лицензираното дружество за инкасиране и фактуриране на природния газ.

В действителност това, че КЕВР подготвя решение за увеличение на цената на природния газ с близо 30%, на база входирано искане от „обществения доставчик“ „Булгаргаз“ ЕАД  означава, че се предлага и обсъжда увеличение единствено и само на един от компонентните на крайната цената на природния газ за потребители, а именно цената за доставка, по която държавната компания продава природен газ на крайните снабдители и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа. Този компонент е с най-високо влияние и тежест при формиране на крайната цена на природен газ за потребителя, но не и единствен. Така увеличението на един от 4 компонента няма как да доведе до увеличение на крайната цена с 30%, както се тиражира в медиите. Към момента Комисията обсъжда доклад за увеличение на цената за доставка на природен газ с 29.6%, което ако бъде прието и влезе в сила, ще означава увеличение на крайната цена на природния газ за потребителите реално с малко над 14% или около 1 стотинка повече – от 7.6 стотинки на 8.7 стотинки за КВтч.

Независимо дали КЕВР реши да се съгласи с искането на държавната компания, предвид в пъти по-високата цена на електроенергията от 21,4 стотинки за киловатчас – един от масово използваните неефективни енергоизточници у нас – природният газ ще продължи и занапред да бъде най-добрата и изгодна алтернатива за българските домакинства