Интервюто по-долу първоначално е публикувано на www.mediapool.bg на 24.7.2013 г. 8:41, http://www.mediapool.bg/zadkulisieto-shte-e-nai-pechelivsho-ot-barzata-smyana-na-politicheskite-litsa-news209187.html. Оригинално заглавие “Задкулисието ще е най-печелившо от бързата смяна на политическите лица”. Автор на материала е Владислава Пеева.

Докато не се изградим като морално и информирано общество, ще сме във властта на група хора, смята председателят на Българската стопанска камара Сашо Дончев.

Г-н Дончев, свидетели сме на повече от месец протести срещу управлението на правителството на Пламен Орешарски, което отказва да се вслуша в исканията на хората. Това е пълен контраст на поведението на предишния премиер Бойко Борисов, който дори тестваше управленски идеи през улицата и създаваше впечатление, че действа според реакциите на улицата. Според вас как улицата и политиците може да срещнат позиции?

Възможно е да има някакви въпроси, по които протестиращите и управляващите могат да срещнат, дори и да примирят своите позиции, но е очевидно, че тези въпроси не са в дневния ред нито на едните, нито на другите. И всъщност точно липсата на връзка между дневния ред на обществото и този на политиците е екзистенциалният въпрос на България. Моето усещане е, че ние отдавна живеем в различни светове с българските политици.

През 1980 г., покрай сватбата на моята балдъза, се задържахме цял месец в Полша. Беше септември. „Солидарност“ бяха обединили огромната част от поляците, за да кажат на тогавашните управляващи: “ Край! Така повече не искаме да живеем“. Кръглата маса заседаваше почти денонощно. Седях и спях пред телевизора. Нямах нужда от нищо друго. Аз усетих свободата. И преди това се мислих за свободен човек, но бях един бунтар -самотник.

Всеки един от нас може би носи вътре в себе си потребността от свобода, но да усетиш какво е това, е възможно само тогава, когато изчезне усещането за самота. Само в споделянето на това състояние се поражда емоцията, която не можеш да оприличиш на нищо друго.

Питате се, защо Ви разказвам всичко това? За да Ви кажа, че всъщност е малко вероятно между тези два свята да има нещо общо. Едните са в емоцията, за която Ви разказах, а другите, заключени във властта, се мислят за важни и даже не осъзнават, че са роби. Най-вече роби на остарелите си представи за света.

Може ли да е успешен един протест без конкретни искания, освен оставка на сегашния кабинет, което не е гаранция, че отново няма да има недоволство?

Права сте! През февруари протестиращите искаха по-ниски сметки или поне някой да накаже ЕРП-ата за това, че токът им е скъп. Ние вече си говорихме за истинските причини, които са довели до това не малка част от българите да не могат да си плащат сметките. Без съмнение на тези наши сънародници трябва да им се помогне. Ако около нас има хора, които живеят с доходи под „прага на бедност“ и ние, останалите, сме ги оставили сами на себе си – да се оправят както могат, е силно преувеличено, а може би е нагла лъжа да твърдим, че сме общество. Но трябва веднага да кажа, че по моему, случилото се тогава не беше протест на свободни хора.

Днешните управляващи биха били щастливи, ако протестиращите формулират подобни искания. Този тип искания ги легитимират и поддържат самочувствието им на „специални” хора, от които зависи стандартът, дори животът на другите, т.е. на „обикновените” хора. Ето защо те с огромно желание и с нетипична за тях припряност ще се хвърлят да удовлетворяват подобни искания. Вие всъщност в началото припомнихте как това правеше предишният министър-председател.

Днешният протест е различен. Винаги е грешно да обобщаваме, когато говорим за голяма група от хора. Затова, моля приемете, че аз говоря за онези от протестиращите, в които съзирам емоцията на свободата. Факт е, че те нямат проблеми с плащането на собствените си сметки. Но също такъв безспорен факт е, че те не искат в тяхното общество да има хора, които не могат да си плащат сметките. И още една съществена разлика. Февруарските протестиращи търсеха своите спасители от унизителната бедност сред властимащите, а днешните на същото място откриват и посочват виновниците за тази бедност.

Смятам, че целта на протеста не може да бъде оставката на кабинета „Орешарски“.

Но това е едно от малкото обединяващи искания на протеста.

Ако си за възможно най-бърза смяна на политическия модел, не може да си защитник на „правото на спечелилите изборите“ да си изкарат мандата. Това е ясно, но… Ние за последните 23 г. имаме седми или осми състав на Народното събрание. Не съм сигурен, но 12 или 13 правителства. И защо тогава протестираме? Ако става посредством смяна на лицата, защо нито веднъж не попаднахме на правилните? Наистина ли трябва да повярвам, че всички ние, българите, сме глупаци. И ако повярвам, ще имам ли основания да се възмущавам от тарикатите? Ами те какво да правят, горките, с този тъп народ? Ами те и да искат да са други, са обречени.

Не, ние не сме тъпи! Но няма нищо по-просто от това да излъжеш честен човек. И дипломираните тарикати от „магнаурската“ школа на соца – АСНСУ – знаеха тази истина от учебниците, по които бяха учили. Самоназначавайки се за новите елити на обществото, те абсолютно безскрупулно се възползваха от тези свои знания и заедно с приятелите на своите родители – действащи или в оставка офицери от Държавна сигурност, създадоха задкулисието, което произведе уродливия политически модел, от който ни е дошло до гуша.

Страхувам се, че именно тези хора ще се окажат най-печеливши от бързата смяна на лицата, защото:

Първо, това ще успокои и прибере хората от улицата;

Второ, „новите“ лица, които ще дойдат на смяна, за да замажат очевидните гафове, за тях няма да са нови.

И трето, може би най-важното: Ще бъде съхранен моделът! Вярно, няма да може да бъде така безпардонно използван, но и при по-цивилизовано прилагане може да гарантира добри резултати за тях.

Звучи ужасно! А има ли изход?

Ще Ви кажа, но преди това… Знаете ли какво е общото между тези баш-тарикати и хората от февруарския протест? И за едните, и за другите държавата е гарант за възможността да си плащат сметките.

Да, знам, че звучи цинично. Знам, че техните сметки са от различен порядък. Но истината е, че тарикатите ще умрат от глад, ако през държавата не успеят да си захранят банковите сметки. Ето защо те не биха допуснали какво да е правителство. Те всъщност със сигурност имат лостове за въздействие и върху това правителство. Проблемът им е, че днес обществото е настръхнало и с обострена чувствителност, която пречи на прилагането на технологията за кражба, прилагана успешно много години, която можем да наречем: Кучетата си лаят, керванът си върви.

Какъв е изходът от тази ситуация?

За да успеем от отделните парчета да изградим общество, на нас ни е нужен нов обществен договор. Да, съгласен съм, че е сложна работа. Но аз категорично не виждам друг изход. Нашият общ дом не подлежи на ремонт. Нужен ни е не просто нов, а съвременен дом, съответстващ на нашата амбиция да бъдем най- …

От много години ми е тъжно, като слушам нашите политици. Те и преди, и сега черпят самочувствие от стола, на който (най-често случайно) са седнали. Тези хора са убийци на националното ни достойнство и самочувствие. Всички те, прочитайки това, се обиждат вкупом и искрено. Знаете ли защо? Защото повечето от тях нямат професии. А тези, които имат някакви кетапи, нямат професионална реализация. Да не говорим за някакви върхови постижения в професията. Липсата на професионални постижения ги лишава от гордост, която е фундаментът на достойнството.

И така, аз цял живот слушам едни и същи глупости. В замяна на старото „Да изучим и претворим в живота челния съветски опит!“ дойде “ Да следваме европейския път на развитие!“ и т.н. Повечето от новите политици дори не знаят, че говорейки това, всъщност пропагандират Маркс и неговият детерминизъм. По-страшното е, че стигнали без самочувствие, но благодарение на действащия политическия модел, до високите етажи на властта, тези господа започват да вярват, че останалите сме тъпаци. И по този начин извеждаме нихилизма в национална доктрина.

Но, за съжаление, тук нашите беди не свършват, а може би започват. Нашите родни политици, вярвайки без капка съмнение в липсата на каквито и да са полезни качества в българския народ, се втурват да му уреждат живота и да му помагат. Даже не се сещат, че властта и парите, с които искат да реализират своята държавническа мисия, са наши и нека кажем доброволно,т.е. с наше съгласие, експроприирани от нас.

Дошло е време да премислим и решим, дали за повечето от нещата, за които по инерция от социализма насам от нас се отчуждават права и пари, не е по-добре да се погрижим сами? Да благодарим за положените грижи и да поемем своята отговорност за живота си!

Но, съгласете се, че има и хора в неравностойно положение. Кой ще се погрижи за тях?

Съгласен съм! Нали ние ги познаваме? Живеем с тях или до тях. Как някакъв чиновник, за който този наш близък човек е анонимен, може би дори само някакъв номер, може да му бъде по-полезен от нас? И още по-важно: не пропускаме ли възможност да реализираме своята полезност? Да бъдем потребни, а през това и щастливи? И още нещо. Само ако сме нужни един на друг и готови да си сътрудничим, за да постигаме немислими за отделния индивид неща, само тогава можем да се наричаме общество.

Без всичко това сме група случайно попаднали на едно място хора. Като на перона на някоя гара или аерогара някъде по света.

Но Вие мислите ли, че дори сред протестиращите има много, които споделят подобни възгледи? Не е ли това един отчайващо дълъг път към нормализация?

Ако в едно общество липсват морални норми, предопределящи и насърчаващи поведението на неговите членове, това общество е загинало. По никакъв начин тази липса не може да бъде заместена от формални норми, каквито са законите.

Не чувствате ли гадене, като чуете, че нечие поведение е законно, макар и укорително от морална гледна точка? За какво са ви такива закони? Аз съм правил опит да открия закон, който е постигнал търсения резултат. Безуспешно!

А моралът, като общоприети норми и правила в едно общество, подлежи на развитие. Мотивът за развитие е културното израстване на обществото. То, от своя страна, е заложник на знанието и възпитанието на гражданите.

Информацията днес е море и е лесно достъпна. Затова е лична отговорност на всеки индивид да я превърне в знание. Много по-сложен е проблемът с възпитанието, защото то е преди всичко въпрос на добър пример. И много често един или няколко добри примери не са достатъчни. Това, за което трябва да се борим днес, е да дадем шанс на добрите примери в живота ни, защото ние всички имаме нужда от тях – било за да не сме сами, било заради възпитанието на нашите деца.