Дик Рош

Европейският съюз си поставя за цел да се освободи от зависимостта от руския нефт и газ до 2027 г., поради което е много странно защо предприятие – изцяло собственост на държава членка, работи усилено по проект в противовес на целта на ЕС.

Още по-странно е, че това се случва пред погледите на всички.

Президентът Путин ясно заяви амбицията си да превърне Турция в газов хъб за Европа. Той представи тази идея миналата година като начин да се компенсира изгубения капацитет за транзит на газ заради края на тръбопроводите „Северен поток“.

Анкара е също толкова отявлена в желанието си да стане основен газов коридор до Европа, като посочва, че тракийският регион на границата с България и Гърция би бил идеалното място за газов хъб, и подчертава, че държавната компания „Боташ“ има междусистемните връзки, за да обслужва руски хъб.

През октомври новинарската агенция „Асошиейтед Прес“ публикува материал, според който турският президент Реджеп Тайип Ердоган е потвърдил, че на неговото правителство и на руските им колеги е било указано „незабавно да започнат техническа работа по руското предложение“.

В същия материал се цитира турския външен министър, който казва, че Путин е предложил руски газ да се пренася „до европейски държави, които го искат, защото вече не смята „Северен поток“ 1 и 2 за надеждниканали“.

Докато Русия и Турция обсъждат планове за руски хъб, България преживява политически кипеж. Поредица избори през 2021 г. и  2022 г. не успяват да доведат до стабилно правителство.

Периодите на политическо кипене осигуряват на мощни бюрократични институции възможности да действат в посоки, които защитават техните интереси.

На фона на политическата драма, развихрила се в България, започват преговори между държавния Български енергиен холдинг и турската компания „Боташ“.

Държавният Български енергиен холдинг и неговите изцяло притежавани дъщерни дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ са известни с това, че се противопоставят на реформи, препятстват лоялната конкуренция, отказват на конкуренти достъп до инфраструктура и като цяло осуетяват ключовите цели на Третия енергиен пакет на ЕС (който отделя доставянето на енергия от осигуряването на мрежи за нейния пренос).

Преговорите между държавните компании приключват на 3 януари с официално споразумение между БЕХ, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“.

Споразумението е подписано в присъствието на министрите на енергетиката на България и Турция, което показва политическата подкрепа на двете държави за сделката. Що се отнася до България, тази подкрепа се променя.

Българският министър Росен Христов възхвалява сделката, като сочи, че тя ще реши проблема на България с липсата на инфраструктура за разтоварване на втечнен природен газ и ще осигури „възможност (на България) да купува природен газ от всички световни производители и да го разтоварва в Турция, което ни е много удобно“.

Според „Ройтерс“ министърът е добавил, че страната не може „да контролира какъв газ ще влиза в България“, но „ще си осигури подписването на сделки за доставка на ВПГ, който не е от Русия“.

Турският колега на министър Христов отбелязва, че споразумението дава възможност на България за пренос на приблизително 1,5 милиарда кубични метра природен газ годишно, което ще помогне за повишаване на сигурността на доставките в Югоизточна Европа.

Подробности за сделката

Пълни подробности за споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ не са публикувани. Появилите се данни сочат, че споразумението може да се окаже скъпа грешка за България и удар по амбициите на ЕС да контролира източника на енергията, която потребява.

Съгласно споразумението, целият капацитет на ключовата точка на междусистемна свързаност между българската и турската газопреносна мрежа (Малкочлар/Странджа) е запазен изключително за „Боташ“ и „Булгаргаз“.

На тази точка трети страни няма да могат да резервират капацитет. Така, на практика тази граница се затваря за други търговци освен „Боташ“ и „Булгаргаз“, които искат да внасят втечнен природен газ (ВПГ) през турски терминали за ВПГ.

Това засилва хватката на „Булгаргаз“ спрямо конкуренцията. Дружеството вече може да блокира точките за внос на газ на гръцката граница и да лиши конкуренти от капацитет на гръцки терминали за ВПГ.

Всичко това може да изглежда като победа за „Булгаргаз“, само че „Боташ“ и „Булгаргаз“ не са равностойни играчи по сделката: „Боташ“ е зад волана. Елементи на споразумението навеждат на мисълта, че „Булгаргаз“ е лапнал прекалено голям залък.

„Булгаргаз“ трябва да плаща на „Боташ“ годишна такса за обслужване в размер на 2 милиарда евро. „Булгаргаз“ получава капацитет да внася 1,85 милиарда кубични метра природен газ, или приблизително 60 процента от годишното потребление в България, през точката Малкочлар/Странджа. Като „Булгаргаз“ трябва да плаща таксата независимо дали ползва пълния капацитет.

Таксата за обслужване от 2 милиарда евро от една страна представлява финансова тежест, която потенциално може да разплаче „Булгаргаз“, а от друга страна дава на компанията повече стимули да продължи, ако ли не и да засили, дългогодишната си политика да потиска конкуренцията от частния сектор на българския пазар.

Съгласно споразумението „Боташ“ получава достъп до българската газова мрежа, за което ще заплаща такси за транзит приблизително в размер на 138 милиона евро на година. Споразумението също така дава възможност на „Боташ“ да продава природен газ на потребители в България и съседни държави, което е иронично предвид антипатията на „Булгаргаз“ към родната конкуренция на българския пазар.

Противопоставяне на сделката

От самото начало Европейската федерация на търговците на енергия EFET изрази обща загриженост относно липсата на прозрачност по отношение на споразумението. Тя също така отбеляза конкретни опасения, свързани с определени части от сделката, когато информацията стана достъпна.

В писмо от 23 януари, адресирано до Европейската комисия и българското Народно събрание, EFET попита как ще бъде регулирано споразумението. Тя попита какви правила ще се прилагат за „Боташ“ и „Булгаргаз“ и постави въпроса кой ще контролира действието на споразумението.

От Федерацията попитаха и какъв достъп до преносен капацитет ще имат частните оператори, изтъкнаха преференциалния достъп, който споразумението дава на „Булгаргаз“, и посочиха, че дискриминационният достъп до преносен капацитет допълнително ще попречи на конкуренцията на българския пазар.

Подчертавайки опасението, че сделката ще предложи „неоптимални пазарни условия“ на други лицензирани търговци на газ, EFET поиска от Европейската комисия да проучи дали споразумението има цялостен антиконкурентен ефект и дали отговаря на пазарните принципи на ЕС.

EFET и енергийните търговци от частния сектор не бяха единствени в опасенията си по отношение на споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“.

Българското правителство сменя позицията

През април 2023 г., само осем седмици след подписването на споразумението, в България се проведоха петите общи избори за две години. На 6 юни бе съставено ново българско правителство.

Новият премиер Николай Денков зае значително по-различна позиция от предшественика си по отношение на сделката между „Боташ“ и „Булгаргаз“. Той нарече споразумението „непрозрачно и неизгодно“. Новият енергиен министър на България предупреди, че сделката може да струва милиарди, без да носи никаква полза.

На 3 август българското правителство заяви, че ще разследва сделката за доставка на газ като част от прегледа на политиките на предхождащото го експертно правителство. През октомври новата администрация въведе нова такса върху преноса на руски газ през територията на България. Тя обяви мярката дни след налагането на 60-процентов данък върху печалбите на притежаваната от Русия петролна рафинерия Лукойл.

Българският финансов министър описа транзитната такса като съответстваща на целта на ЕС да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива и каза, че целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а да се направи така, че за „Газпром“ да е по-малко изгодно да транспортира газ през България.

Промените с таксата бяха изтълкувани от много наблюдатели като опит да се поправят част от репутационните щети, които споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ нанесе на България в очите на Брюксел и партньорите от ЕС.

Европейската комисия се намесва

На 20 октомври Европейската комисия обяви, че също започва проверка на споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“.

Съобщението е добре дошло развитие. Споразумението показва слабо зачитане на нормите на ЕС. Контекстът, в който е изготвено, по никакъв начин не съответства на интересите на ЕС.

Подробностите за сделката, които са известни, и докладите за изискване, прикриващо произхода на газа идващ в ЕС, са тревожен сигнал, че споразумението е зле прикрита задна врата за руския газ.

Комисията, чрез включването ѝ в делото БЕХ и усилията ѝ за създаване на програма за освобождаване на газ, се опита да насърчи реформата на българския газов пазар. Подобренията, постигнати от нейните интервенции, бързо бяха обърнати.

Множеството недостатъци на споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ дават шанс на Европейската комисия да погледне много внимателно какво точно се е случило на българския енергиен пазар след членството на България в ЕС и как едно държавно предприятие, с упорита решимост да не спазва нормите на ЕС, спъва България. Надеждата е Комисията да се възползва напълно от тази възможност.

Дик Рош е бил държавен министър по европейските въпроси и министър на околната среда и местното самоуправление на Ирландия

Източник: brusselssignal.eu