История на газоснабдяването в Унгария. Снимка: www.nasamnatam.com

Унгарската газова промишленост е една от най-старите в Европа. Развила се е благодарение на австро-унгарския граф Ищтван Сечени (1791-1860), който е известен най-вече с основаването на Унгарската академия на науките (УАН), построяването на първия мост на Дунав между градовете Буда и Пеща и внедряването на редица иновационни за времето си технологии, взаимствани от Франция и Англия. Сред тях е и производството на газ от въглища за осветление. Тази технология дава зелена светлина пред цялостната газификация на Унгария. За съжаление на газовиците в България, историята на уличното осветление в нашите земи се е развила по-различно. Eлектрическите крушки, една иновациoнна за периода след освобождението от турско робство технология, са преборили газовите фенери и като резултат кметът на София, Димитър Яблански, е подписал договор с белгийска фирма за изграждане на улично осветление на база електрическа енергия. Първата ВЕЦ е построена през 1890 г. в Панчарево и малко след това е осветена и столицата, както и първите трамваи са станали реалност.

Ето и няколко факта от историята на газоснабдяването в Унгария.

1856-та е началната в експлоатация на първия газов завод в Унгария в град Пеща. Цел на добивания газ е използването му за улично осветление по подобие на това в Лондон (първия уличен фенер на газ е демонстриран на улица „Пал Мал” през 1807 г.) и това в Париж, градът се осветлява вечер на газ от 1841 г.

Още през 1856 в Унгария са построени  45 км. газопроводи и са произведени 1 689 000 куб. метра газ. По улиците и площадите на Буда и Пеща са присъединени 838 улични осветителни газови лампи.

През 1862 г. газопроводите за уличното осветление са прехвърлени по Верижния мост до Буда. През 1866 г., е построена втора фабрика за производство на газ. Започва газоснабдяването на населени места в близост до Пеща.

Светлината се е получавала чрез изгаряне на въглищен газ, получен при анаеробно, окисление от въглища – процес, известен като „газификация на въглища”.

Успоредно с развитието на мрежата са започнали и присъединяванията на битови потребители, използващи газа за производство на топла вода, отопление,  гладене и др.

1913 – пуснат е в експлоатация инсталация за пречистване на добития от въглища газ. Пречистения въглищен газ произвеждан в няколко завода и се е съхранявал в 100 кубикови  телескопични резервоари (газхолдери). От резервоарите газът чрез компресор е транспортиран по градските мрежи.

В края на 1950-те години стана ясно, че нарастващото търсене на газ се дължи на използването на   газа за отопление.
Производството на въглищен газ в заводите на Будапеща не е в състояние да отговори на нарастващото потребление.

През 1959  е пуснат в експлоатация нов завод с капацитет  150 000 куб. м  на ден.

През 1965 г. е взето решение за по-нататъшно разширяване на производството на така наречения „битов газ”.

1966-е година в която е въведен в експлоатация завод за производство на биогаз от биомаса. Производственото оборудване от 8 инсталации всяка с капацитет от 100 000 куб. м.

Конверсия на природен газ в столицата започва през 1971 г. Съответно, търсенето на въглищен газ в града  постепенно намалява.

През 1988  природния газ изцяло заменя газа добиван от въглища. Последният работещ завод за въглищен газ е спрян.

Като резултат от традициите и натрупания опит в използването на газа към момента 92 % от населените места са газоснабдени, потреблението в страната е над 14 трил. м3, като над 30 % е делът на битовия сектор. В енергийния баланс на Унгария делът на природния газ е 40 %.

Прилагам малко технико-икомомически показатели на газоснабдяване /ТИПГ/  в Унгария.

Фигура 1 представя динамиката в показателите:

• Потребители на единица дължина от мрежата;
• Потребление на газ на единица дължина от мрежата;
• Потребление на газ на брой домакинства;

Базовата година е 1980, когато са приети 100^те процента.

Фиг. 1: Зависимост на потреблението и потребителите от дължината на мрежата.

Фигура 2 представя зависимости на ТИПГ от броя на газоснабдените населени места:

• Служители в газоснабдителни компании към селища присъединени към ГРМ;
• Дължина на мрежата към газоснабдени селища;
• Брой потребители към газоснабдени селища;
• Продажби към брой газоснабдени населени места.

Фиг. 2: Оошение на газоснабдените селища към ТИПГ.

Фигура 3 илюстрира връзката между заетите в газовата промишленост и показателите на газоснабдяване:

• Продажби на газ към служител в газова компания;
• Брой потребители за служител;
• Дължина на мрежата на брой служители.

Фиг. 3: Отношение на заетите в газовата промишленост и показателите на газоснабдяване.

На следващите фигури е представено развитието на газоснабдяването на населените места в Унгария. За 10 години в периода 1991-2001 година от 14 % газоснабдени населени места, благодарение на целенасочена политика за енергийна ефективност са газифицирани 85  % от селищата в Унгария. Към момента този процент е 92%.

Потребителите достигат до 3,4 млн., което е резултат не само на споменатата политика, но и и на традициите в газовата промишленост представени в началото на доклада.

Фиг. 4: Ръст на газоснабдени селища в периода 1990-2010 г.

Потреблението на едно домакинство фигура 5 е около 100 м3/месец, като тенденциите наблюдавани и у нас са за постепенно спадане в резултат на икономии, криза в икономията и въвеждане на енергоспестяващи мерки.

Фиг. 5: Средномесечно потребление на домакинство по години.

Разглеждайки представената статистика могат да се направят аналогии с газовата промишленост в България, както и анализ на подходящите за страната мероприятия които да ни доближат в дългосрочен план до резултатите и показателите на унгарските газовици.

Мартин Бояджиев има над 15 годишен професионален опит в газовия сектор, а понастоящем отговаря за отдел „Иновации“ в „Газтек БГ“. Участвал е в редица международни проекти като УкрНИИГаз, Киев, КубанГазпром, ВННИИГАЗ Русия, Европейската икономическа комисия към ООН, PHARE, „Blue Corridor Project“ UNECE и др. От 1996 г. е преподавател в Минно-геоложки университет, а от 2006 г. е гл. асистент катедра“Сондиране и добив на нефт и газ“. Мартин Бояджиев има над 25 доклади и публикации в областта на добива и транспорта на природния газ и екологичните му предимства и инфраструктурни проекти за пренос на природен газ; справочници и учебни помагала в областта на добива и транспорта на природен газ и др.