Или защо и без посредниците синьото гориво пак поскъпва?

Спомняте ли си онзи мит как така наречените „посредници“ оскъпявали газа? Повтаряха го не един или двама политици, енергетици, псевдо експерти, икономисти, популисти. Минаха години, „посредниците“ ги няма, а газът пак поскъпва. Някои митове се забравят, но други с пълна сила се налагат:

Мит 1: Измененията на валутния курс задължително са повод за промяна в цената на природния газ.

Вярно е, че когато не управляваш риска, той рано или късно ще ти се стовари на главата. „Булгаргаз“ се оправдава за своето предложение до КЕВР за увеличение цената на газа основно с два фактора. Първият е валутният курс. На първо четене звучи логично, но за всеки професионалист е ясно, че този риск може да бъде управляван. ХЕДЖ е вълшебната думичка. На този, който не е научил този урок, темата за хеджиране на останалите рискове е като супер трудна висша математика или петата и шестата тригонометрична функция.

Мит 2: Общественият доставчик трупа загуби по вина на регулатора.

Вярно е, че „Булгаргаз“ губи много пари. Вярно е, че сам се е поставил в ситуацията, при която колкото повече продава, толкова повече губи, защото продава под себестойност. Но не е вярно, че това е само по вина на КЕВР. Гласът регулаторен не е глас Божий, защото решенията на регулаторът могат да бъдат обжалвани. Въпрос на позиция и отстояването й.

Мит 3: “Булгаргаз” е единствено и само обществен доставчик.

Всеки, който желае, може да се запознае с договора на това контролирано от държавата предприятие на неговия сайт. Там словосъчетанието „обществена доставка“ или „обществен доставчик“ не се среща НИТО ВЕДНЪЖ.

Мит 4: Българският пазар на природен газ е либерализиран.

Преди 20 години имаше един единствен доставчик на природен газ в страната. Цените се определяха от Комитет по цените. Днес доставчикът пак е един, а Комитетът е сменен с Комисия. Мило социалистическо ежедневие.

Мит 5: „Булгаргаз“ е пазарен играч.

Договорите на така наречения обществен доставчик не се регулират от КЕВР. В резултат на това всички газови потребители, под строй, още през август на предходната година се налага да сключат брак по принуда с държавната компания. И този брак не може току така да се разтрогне. Периодът, в който се чака благоволението на брачния партньор да се откаже от консумирането на брака и да освободи газовия потребител да си търси друга любов, е ТРИ МЕСЕЦА. А тези, които се дърпат и не легнат в брачното ложе до края на август, поемат всички разходи по сватбата, че и отгоре.

И в тази мила родна картинка, изплетена от митологеми с мирис на синьо гориво, си минават дните. Сметката уж все някой друг я плаща, но този друг е винаги един и същ накрая – българският потребител.

Светослав Иванов е инженер и икономист. Има над 20 години опит в енергетиката. Ръководил е проекти за газификация на множество български градове. В момента е зам.-изпълнителен директор „Маркетинг и продажби“ в най-голямата газоразпределителна компания у нас -„Овергаз Мрежи“. Интересите му са в областта на природния газ, либерализацията на енергийните пазари, енергийната ефективност и екологията. Последвайте Светослав Иванов в Twitter @Svetoslav_Iv.