Първа част от анализа на Георги Базаджиев можете да прочетет тук.

Оценката на постигнатите и очакваните резултати е направена въз основа на постъпилата от задължените лица информация за изпълнени през 2012 г. ЕСМ:

• Очакван ефект от изпълнените през 2012 г. мерки – 80,3 GWh/год.

Това е около 30,8% от междинната индикативна цел от 260,5 GWh до 2013 г. През периода 2008-2011 г. обаче, собствениците на сгради са постигали близо 630 GWh/г. икономии на горива и енергии, което означава реално очаквано преизпълнение на крайната цел до 2016 г. от този тип задължени лица.

Изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания от задължените лица в сектор Индустрия

В утвърдения от МС поименен списък на задължените лица , фигурират общо 297 промишлени системи /ПС/. Според подадените отчети резултатите от изпълнението на ЕСМ през 2012 г. са очаквана икономия на енергия от задължени и незадължени ПС – 74,35 GWh/год.

Общата индивидуална цел на задължените собственици на ПС, която трябва да бъде постигната до 2016 г. възлиза на 839,15 GWh/год. Декларираните спестявания през 2012 г. представляват около 9% от общата цел на промишлените системи и 18% от междинната индикативна цел до 2013 г.

Изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания на търговци с енергия – задължени лица по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗЕЕ

Търговците с енергия имат най-голяма цел за постигане на енергийни спестявания. Към настоящия момент в страната са идентифицирани петдесет и двама търговци с енергия, отговарящи на горните условия, като някои от тях оперират с повече от един вид горива и енергии.

Въз основа на разпоредбите на чл. 41 от ЗЕЕ АУЕР изиска информация за предприетите енергоефективни мерки през 2012 г. и постигнатите спестявания от всички 52-ма търговци с енергия. В АУЕР беше получена информация общо от 27 търговеца с енергия, като 26 от тях фигурират в списъка с разпределени индивидуални цели за енергийни спестявания.

Най-пълна информация постъпи в АУЕР от търговците с електроенергия – 5 подадени форми за предоставяне на информация при 6 задължени дружества. Налице е изпълнение на задълженията и от топлофикационните дружества – 7 подадени форми от общо 9 задължени дружества. Само едно от задължените лица – търговци с твърди горива е подало информация. По-голямата част от търговците с течни горива не са изпълнили задължението си за предоставяне на информация, съгласно чл. 41 от ЗЕЕ.

Близо половината от търговците с природен газ предоставиха в АУЕР информация за реализираните от тях мерки през 2012 г. През 2012 г. с решение на Министерски съвет № 258/19.10.2012 г. беше приета Специализирана методиката за оценка на енергийните спестявания след прилагане на мярка газификация. Методиката е разработена с цел оценяване на количеството спестена енергия в резултат на изпълнението на газификацията като „енергийна услуга” при крайните потребители на енергия.

Оценката на спестяванията от приложените през 2012 г. мерки е:

• Постигната икономия на енергия от изпълнени мерки от търговците с природен газ – 193,4 GWh/год.
• Очаквана икономия на енергия от изпълнени мерки от останалите търговци с енергия – 143,03 GWh/год.

Заложената крайна цел на търговците с енергия е 4 644 GWh/г. до 2016 г. от които близо половината са на търговците на електроенергия. Видно е, че от всички задължени лица търговците с енергия изпитват най-сериозни трудности при постигане на своята цел. Като отчетем факта, че и по старата и по новата директиви при неизпълнение на индивидуалните цели задължените лица са длъжни да внесат суми равностойни на неизпълнението във Фонд Енергийна ефективност, можем да очакваме почвата на добавка „Енергийна ефективност” в цената на електроенергията най-късно в началото на 2015 г.

Важно е да се отбележи факта, че през 2012 г. беше приета специализирана методика за оценка на енергийните спестявания след газификация, на базата на която търговците с природен газ отчитат реален постигнат ефект от приложените от тях мерки след 2008 г. в размер на 193,4 GWh/г. при обща цел на тази група задължени лица до 2016 г. в размер на 407 GWh/г.

Това показва реална възможност търговците с природен газ да постигнат индивидуалните си цели за енергийни спестявания. Това е така защото наличието на нискоефективни горивни инсталации и невъзможността да се регулира и управлява енергийното потребление при използването на твърди и течни горива в тях води до възможността за повишаване на енергийната ефективност от 5% до 30% след газификация. При газификация на битовите потребители повишаването на енергийната ефективност е с над 25%.

Новата Директива 2012/27/ЕО за енергийната ефективност и когенерацията ще бъде транспонирана с нов Закон за енергийната ефективност и Национален план за действие по енергийната ефективност до 2020 г. до 30.06.2014 г. Съгласно тази директива годишните задължения на енергоразпределителните и/или предприятията за продажба на енергия за енергийни спестявания при крайните потребители в периода 2014 -2020 г. ще нараснат от 0,9% сега до 1,5% от средногодишните  продажби на енергия на крайни потребители през последните три години. При това енергийните спестявания трябва да са от предоставянето на нови енергийни услуги. Допуска се използването на 25% стари спестявания реализирани през последните 4 години.

В съответствие с възможностите които дава новата Директива 2012/27/ЕО ще се разшири обхвата на новия Закон за енергийната ефективност с прилагане на „интегриран подход за използване на целия съществуващ потенциал за икономии на енергия, който да включва икономии в секторите на снабдяване с енергия и на крайното потребление на енергия.”.

Старата Директива 2006/32/ЕО за енергийната ефективност и респективно ЗЕЕ, чрез който тя бе транспонирана в България обхващаха само малка част от крайното потребление. Процесите на преобразуване, пренос и разпределение бяха извън обхвата. Също така малките (< 3 000 MWh) и големите (> 20 MW) потребители на енергия бяха изключени от обхвата. В България има големи загуби в процесите на преобразуване и разпределение на енергия и съответно голям потенциал за реализиране на икономии на енергия.

Определянето на националната цел за енергийна ефективност съгласно чл. 3 и индивидуални цели съгласно чл. 7 от Директивата е целесъобразно да се основават на първичното енергийно потребление. Приемането национална и индивидуални цели основани на първично енергийно потребление ще позволи отчитане на ефекта от замяна на електроенергията с природен газ, като енергийна услуга водеща не само до положителен икономически резултат, но и до спестяване на първична енергия.

След транспониране на Директивата ще се създадат възможности за разработката и поетапно въвеждане в България на ограничена, свободна и международна търговия с удостоверения за спестена енергия, като е готова да съдейства за разработката на наредба за регламентирането на ограничена търговия в България. Въвеждането на схема за търговия с удостоверения за спестена енергия ще доведе до намаляване на разходите за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, което от своя страна ще ограничи поскъпването на крайната енергия след включване на разходите за енергийна ефективност в признатите разходи на търговците на енергия.

Георги Базаджиев започва работа в Овергаз през 2000 г. като главен специалист и началник отдел в дирекция „Екология и устойчиво развитие”. От 2007 г. е началник отдел „Енергийна ефективност”, а от 2010 е ръководител проект „Енергийна ефективност” Овергаз Инк. В системата на Овергаз участва в разработката на проектите за използване на компресиран и втечнен природен газ и четирите проекта по механизма „Съвместно изпълнение” на протокола от Киото. Координатор и ръководител е на проектите на Европейския делови конгрес „Синьо гориво” и „Интегрирани енергоефективни решения”. В момента отговаря за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на дъщерните дружества. Председател е на комитет „Устойчиво развитие” на „Българската асоциация Природен газ”. Автор е на много публикации и доклади в областта на устойчивото развитие и енергийната ефективност.