30 август 2023

ЛОНДОН (ICIS) – Газът и производството на енергия от възобновяеми източници могат да играят ключова роля в българските планове за декарбонизация през следващите години, каза пред ICIS Светослав Иванов, изпълнителен директор на „Овергаз“ и председател на Българска асоциация Природен газ.

„Газификацията на един милион български домакинства, която е изпълнима задача за следващите 6-7 години, може да компенсира закриването на 2500 MW инсталирани мощности за производство на електроенергия от въглища, което е съществена част от нашия електрически микс“, допълни Иванов.

България използва около четири и половина пъти повече енергия на единица БВП в сравнение със средния показател за страните от Европейския съюз – факт, който не се е променил през последните десет години, обясни директорът на „Овергаз“.

„Намаляването на въглеродния интензитет на българския енергиен сектор и повишаването на енергийната ефективност и намаляването на енергийната интензивност на икономиката са сред основните ни приоритети“, каза Иванов пред ICIS.

ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ВЪГЛИЩА КЪМ ГАЗ

Газът би могъл да бъде алтернативно гориво за българския въглищен парк и лигнитните региони на Стара Загора, Перник и Кюстендил, заяви на 22 август министърът на енергетиката на страната Румен Радев.

„Мисля, че газът заедно с възобновяемите енергийни източници, може да даде на света много по-добра възможност“, каза Иванов пред ICIS.

Електричеството се използва от 60% от българското население за битови нужди като готвене и отопление, за разлика от голяма част от Европа, където най-често се използват течни или газообразни горива, каза той.

Близо 50% от енергията в България се произвежда от въглищни електроцентрали, според данни на българския мрежови оператор ЕСО.

„Ако заменим тази електрическа енергия с газ директно до крайните потребители, ефектът ще бъде зашеметяващ за околната среда и за намаляване на енергийната интензивност с поне около четири пети“, каза Иванов.

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) на България съобщи пред ICIS, че до края на годината ще инсталира 700 MW нови мощности от възобновяеми енергийни източници, а според националния план за енергетика и климат страната планира до 2030 г. да инсталира 2.1 GW соларни и 250 MW вятърни мощности.

България обаче планира да запази целия си въглищен парк от 4.8 GW в експлоатация до 2040 г., въпреки че някои въглищни централи планират да преминат на газ през следващите години.

През февруари частната 600-мегаватова електроцентрала в Бобов дол заяви пред ICIS, че планира да използва алтернативни горива от 2024 г. Очаква се от юли 2024 г. в централата да заработят енергийна инсталация за производство на енергия от биогаз с капацитет 7 MW и пет когенератора на газ с капацитет 42 MW. Топлоелектрическата централа във Варна с мощност 630 MW вече експлоатира съществуващите газови блокове и обяви плановете си да изгради два нови газови блока с мощност 275 MW до началото на 2025 г.

ПРОУЧВАНИЯ ЗА МЕСТЕН ГАЗ

Проучването на местни газови находища може да бъде жизненоважен вариант за сигурността на доставките в България, казаха Иванов и регионални източници пред ICIS.

„Овергаз работи над находище, което има доказано количество газ и е въпрос на политическа воля да се даде възможност за стартиране на добива. Не разбирам скорошното решение на българския парламент да се включи в една много по-рискова инициатива, която е дълбоководно проучване в български води, като същевременно създава допълнителни пречки и не започва проучването там, където знаем, че има доказани запаси”, каза директорът на „Овергаз“ пред ICIS.

Пазарните участници заявиха, че неотдавнашните открития на газ в черноморските зони в Румъния и Турция биха могли да стимулират и частните инвестиции в проучванията за газ в България.

„Местните ресурси са важни от гледна точка на сигурността на доставките, а цената е такава, каквато се определя от пазара – търсене/предлагане. Като се има предвид наличието на газ в съседните територии, би било трудно да се каже, че в България няма газ“, заключи Иванов.

Автор: Лука Димитров/ ICIS