Развитието на газоразпределителните мрежи може да бъде ключов фактор за увеличаване на потреблението на газ в България през следващите години, заяви в интервю за ICIS Светослав Иванов, изпълнителен директор в частната газова компания „Овергаз“ и председател на Българската асоциация Природен газ.

Годишното търсене на газ в България обикновено е 3 млрд. куб. м, но според местни участници то може да се удвои, ако бъде подобрена местната мрежа и се премине от въглища към газ.

Иванов заяви, че единственото, от което се нуждае местната газова инфраструктура, е промяна в поведението на преносния оператор „Булгартрансгаз“.

„От гледна точка на осигуряването на достъп до газовата инфраструктура „Булгартрансгаз“ е може би най-пазарно ориентираната фирма в целия български държавен енергиен сектор, защото всеки, който иска достъп до газ, отговаря на всички критерии и може да плати, го получава. Но когато говорим за развитие на газовата инфраструктура, тогава вече мога да говоря за леко наличие на двоен стандарт“, каза Иванов.

През последните пет години „Булгартрансгаз“ вероятно е инвестирал около 5 млрд. български лева (2,5 млрд. евро) в газова инфраструктура, основно за транзит през България, посочи Иванов.

„След като има търсене на газ в съседните държави около нас, не виждам защо българската държава лишава собствените си граждани от правото да го използват“, допълни Иванов.

Местни източници заявиха, че през 2022 г. „Булгартрансгаз“ е заложил амбициозен 10-годишен план за развитие, но проектите все още не са започнали да се развиват.

„В България има 262 общини и около 60 от тях имат достъп до газова инфраструктура. И ако за транзитната мрежа са необходими 5 млрд. лева, то бързам да кажа, че с инвестиция от около 500 млн. лева (250 млн. евро) газът може да достигне до всяка българска община“, подчерта Иванов.

Частните газови фирми биха могли да помогнат за развитието на местната газопреносна мрежа, но местното законодателство на общинско ниво също е от съществено значение, заявиха българските газови участници и Иванов.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Липсата на цифровизация на местните общини остава предизвикателство за инвеститорите, допълни Иванов.

„Нивото на цифровизация е изключително важно за развитието на газовата инфраструктура. Има добри практики, които можем да използваме, и най-вече от балтийските страни или Румъния, Полша, Словакия също имат добри практики“, каза директорът на Овергаз пред ICIS. Субсидиите за електроенергия за местните потребители и закупуването на газ от един доставчик – обществения доставчик „Булгаргаз“ – също са пречка за местния газов пазар, допълни Иванов.

Миналата година българският парламент одобри нов модел за компенсиране на големите промишлени потребители на електроенергия, според който фирмите ще имат фиксиран таван на цената на електроенергията за цялата 2023 г.

Българският газов пазар и индустрия не се нуждаят от каквато и да е подкрепа, а от равно третиране на всички, обясни Иванов.

„Спирането на субсидиите за електроенергия и топлоенергия в България би било достатъчен стимул за бързото развитие на газификацията, защото ще изравни старта за всеки“, допълни директорът на „Овергаз“.

Данните на енергийния регулатор КЕВР показват, че през 2022 г. „Булгартрансгаз“ е доставил за България 28,1 TWh газ, докато „Булгаргаз“ е продал на местния пазар 28,9 TWh за същия период.

„Дори „Булгаргаз“ се притеснява от хегемонната си роля, защото като елиминираш конкуренцията, сам започваш да заспиваш и се превръщаш в слаб играч на пазара“, каза Иванов.

„В България – държавата е регулатор, законодател и проводник на енергийната политика чрез Министерството на енергетиката, и на четвърто място чрез Булгаргаз е най-големият играч на газовия пазар. Вълшебната дума е приватизация, която ще доведе до голяма промяна и ще бъде в полза на крайните потребители“, заключи Иванов.

Автор: Лука Димитров/ICIS