Ето и обещаните гарантирано вкусни и лесни рецепти на Кайти, един от авторите на блога „Вкусът на живота“, сготвени на природен газ.

Когато за първи път ме питаха дали храната, приготвена във фурната на газовата ми печка не мирише на  газ, облещих очи, големи колкото  чинии за основно ядене. Явно не всички знаят,  че  природният газ е безцветен, без мирис и само заради безопасността на потребителите го одорират допълнително.

Както и да е,  размера на учудените ми от този въпрос очи вече е колкото малки чинийки за кафе и единственото, което правя е да изнеса кратка лекция за няколкото системи за сигурност във всяка газова инсталация и за това колко безопасно е използването на природен газ.

Колкото до печката ми – ние с нея имаме връзка. Отначало изпъленена с леки съмнения – „Ооо, как ще се справиш със запалването на фурната, то е толкова специфично ?“ и ако под специфично се има предвид  да задържа за няколко секунди едно копче…хм.. мнооого по-сложни  уреди съм ползвала, за да ме уплаши това. С една дума, съмненията ми бързо се опровергаха.

След това връзката ни продължи  с фазата на опознаването – признавам си, изядохме една-две бледи баници, докато проумея, че това е газ (по дяволите!), няма реотани, няма горе и долу, има горещ въздух, който циркулира из цялата фурна и осигурява равномерно изпичане и прекрасни резултати, които ще ви покажа след малко.

Сега с моята печка (с фурна и котлони на газ) имаме здрава, стабилна връзка, в която най-важното е, че си вярваме. Аз разчитам на нея, когато трябва да нахраня вкусно семейството си, без значение дали е супа, печено пиле или  торта, а тя разчита на мен …ех,  да я почиствам редовно.

Заек в гювеч на фурна

Последното, което направих – заек в гювеч на фурна.Може да стане с пиле или друго месо – по желание.  Проста рецепта, но вкусна. Лесно е , вземате едно зайче, може да го шпиковате със сланинка, ако е диво или по-сухо и го слагате  в гювеча.  Аз предварително  го натрих  с чесън и посипах щедро с любимата ми заешка подправка – естрагон. След като поседя така около час, сложих го в гювеча и му пуснах за компания:

  • 10 малки глави лук;

  • 7-8 скилидки чесън;

  • 2- 3 моркова, нарязани;

  • около 300 грама гъби;

  • шепа маслини;

  • една чаша бяло вино;

  • 3-4 лъжици мазнина, сол;

  • вода за доливане.

След това пъхнах гювеча във фурната на бавен огън за около два часа. Имаме вкусно, крехко месце и сосче, което у дома обичат да е рядко, но вие по желание може да уплътните с нишесте, брашно или  малко картофено пюре.

Zaek v guvech na furna

Заек в гювеч на фурна ала Кайти. Добър апетит! 🙂

Лазаня

Вкъщи много обичаме лазаня. Правила съм я всякак- с оригиналните кори за лазаня, с фини точени или с дебелите, печени на сач. Винаги е вкусна, а основното за приготвянето и са двата соса- бешамел и болонезе. Тях правя едновременно на два от газовите котлони и така спестявам време.

За соса Бешамела:

  • олио – 4 – 5 с.л.

  • брашно – 4 – 5 с.л.

  • прясно мляко  около 500 мл.

  • кашкавал – настърган в количество по желание

Брашното запържвам в олиото, след това при непрекъснато бъркане се добавям  млякото като внимавам  да не се получат бучки. Овкусявам с черен пипер. Понякога слагам вътре и половин кофичка заквасена сметана, но това  е по желание.

 За соса болонезе :

  • 300-400 г кайма

  • 1 глава  лук

  • 1 морков

  •  консервирани домати – един буркан е достатъчен

  • черен пипер, сол по желание

Лукът и морковът се нарязвам на дребно и запържвам  в мазнина, след което добавям каймата. Запържвам  и нея, добавям доматите,  нарязани на кубчета и се оставям 15-20 минути.

lazanja_2

Намаслявам дъното на тавата, в която ще пека.  Желателно е  да не е от най-малките правоъгълни тавички, за да не стане лазанята ви дебела,  а да е с размер поне 20-30 см.

Сипвам първо от соса бешамел. Нареждам корите  за лазаня – ако са от оригиналните, редя  колкото позволява тавичката, без да има празно място помежду им. Няма нужда от предварително варене  или мокрене, важно е да има достатъчно сос и от двата вида. Ако са от фините точени – слагам по две кори наведнъж. Ако са от дебелите нашенски  кори за баница –една стига. После е лесно –редувам кори, маже със сос, покривам с кори, пак сос и така докато свършат. Най-отгоре намазвам с бешамел и наръсвам с кашкавал. Пека  до готовност и ядем при възможност поне след половин ден, когато е по-вкусна.

lazanja_1

Бон апети! 🙂