Или как да дишаме спокойно в градска среда

От седмици насам от телевизионните екрани се задава един и същи въпрос – има ли лек срещу мръсния въздух в София. Отговорът – как да се справим с вредните вещества, който всеки ден дишаме, е лесен и познат отдавна.

Решение, приложено в почти всички Европейски държави. Не е скъпо, сигурно е и е с гарантирано екологичен резултат. В полза на всички задъхващи се под индустриалния и отоплителен смог градове в България.

С една дума – ГАЗИФИКАЦИЯ, с две – ПРИРОДЕН ГАЗ.

В съседна Турция например, в многомилионния мегаполис Истанбул, за последните 15 години към местната газоразпределителна мрежа домовете си са включили 3 милиона домакинства. Това прави средногодишно по 200 000 нови абонати.

Кметовете на Истанбул не са се и замисляли да инсталират филтри по комините на сградите, използващи твърди горива. И не го правят не защото са по-недосетливи от българските политици, а защото експертите им знаят, че подобни странни и морално остарели решения са неефективни и водят само до харчене на пари без ефект.

Истината е, че дори и в съседна Турция политиците отдавна са осъзнали, че най-ефективният метод за борба с мръсния въздух е поетапното премахване на неговите източници. Те прилагат следните два принципа:

• За съществуващите сгради има стимули, за да сменят твърдите горива с газ;
• При новите сгради просто не е позволено да се използват мръсни енергии.

В съседна Турция са се доверили на вече доказаните подходи за увеличаване на енергийната ефективност, намаляване на разходите за енергия и премахване на вредните емисии, особено на твърдите прахови частици. Няма нито един случай на реализиран проект с филтри по комините. Има два провалени пилотно, поради ниска ефективност и големи разходи.

Може ли това да се случи в България?

Може и се случва. Един от многобройните примери е станалият вече синоним на мръсен въздух квартал „Павлово“ в София. Там газификацията е вече факт. В резултат на преминаването на 2500 домакинства от твърди горива към природен газ в квартала средногодишната концентрация на фини прахови частици с диаметър 10μm (ФПЧ10) е намаляла с над 40% и е почти в нормата (40,00 μg/m³). Броят на превишаванията на пределната стойност за средноденонощна концентрация на ФПЧ10 е намалял годишно от 194 преди газификацията на квартала на 70 през 2016-та.

Можем да си представим какъв ще бъде резултатът, ако се финансира целево газификацията на потребителите в района, вместо да се влагат средства в недостатъчно ефективни мерки. При това газификацията на един средностатистически български дом струва два пъти по-малко от инвестициите, необходими за въпросните филтри за комините и 4 пъти по-малко от средните разходи, които държавата в момента харчи за саниране на едно жилище.

Та решение има. Нужна е само воля за прилагането му.

Светослав Иванов е инженер и икономист. Има над 20 години опит в енергетиката. Ръководил е проекти за газификация на множество български градове. В момента е зам.-изпълнителен директор „Маркетинг и продажби“ в най-голямата газоразпределителна компания у нас -„Овергаз Мрежи“. Интересите му са в областта на природния газ, либерализацията на енергийните пазари, енергийната ефективност и екологията. Последвайте Светослав Иванов в Twitter @Svetoslav_Iv.