Газовата индустрия в България се развива въпреки, а не благодарение на държавата
Проблемът: Природният газ в последните няколко години е сериозно натоварен с всички недостатъци на геополитиката. Основна причина за това е фиксираната инфраструктура за неговия пренос, която пресича различни държавни територии. Благодарение на своите сериозни и категорично доказани предимства, природният газ години наред е предпочитаното гориво -предпоставка за развитие и прилагане на нови съвременни и ефективни технологии, с което той се превърна в потенциално най-опасния конкурент за всички ВЕИ (не коментирам предимствата му пред конвенционалните енергии).
В Китай в момента се строят 30 нови терминала за ВПГ. Във фаза на проект са още 30
Липсата на мотивирани бизнес лобита в Европа, дължаща се на умишлено укриваните местни европейски ресурси от природен газ (предимно шистов), остави газа без естествени „адвокати“ и в ръцете на добре „въоръжените“ с мантри и финансиране ВЕИ лобита и „зелени изнудвачи“.
Ковид пандемията в началото създаде привидно подходяща ситуация за „довършване“ на газовата ера и това мобилизира всички противници на синьото гориво. Както обикновено става, истината излиза наяве и след като човечеството успешно се справи с паниката от поредната пандемия, дори заблудените европейски политици осъзнаха, че са сгрешили с присъдата и побързаха да „удължат“ разрешението си за живот на газа. Като римски императори вдигнаха палец нагоре и за малко дадоха право на газа да живее в Европа… Но получиха нов шанс – войната в Украйна. Как се нарича поведението на някой, който се възползва от военно положение, за да се обогати във вреда на друг?! Не се ли нарича мародерство? Точно с мародер-ски амбиции политици се възползват от ситуацията и подменят проблема зависимост от руския газ (проблем, който те самите създадоха), с ограничаване на газа по принцип.
Българските измерения на проблема
По стара българска политическа традиция българската политическа класа приглася на мантри-те, идващи от Брюксел. Няма мисъл. Има стремеж да се „угоди на Класната“.
Бързо и удобно всички врагове на газа в България (които всъщност са мотивирани бизнес интереси във ВЕИ сектора):
- се възползваха от новите модерни мантри преди войната с фейк-новини: „Какъв газ бе, Европа вече го забранява?!“ или „Ето, виждате ли колко е добре, че не използваме газ. Не сме зависими!“;
- снишиха се след пандемията, когато част от истината за ползите от газа временно бяха пре-осъзнати;
- опитват да се възползват от мародерските възможности сега, по време на войната.
Резултатът е, че газът го няма никъде в плановете за обозримото бъдеще. Няма го в плана за възстановяване и устойчивост, няма го в ОПОС, няма го в програмите за финансиране на значимите за България финансови институции, в т.ч. ЕБВР. Дори в усилията на правителството да подпомага потребителите на енергия в техните увеличени разходи за енергия, газът е третиран като „доведено дете“. Нищо ново. Всъщност, именно тук се крие силата на газовата индустрия в България. Тя се развива въпреки, а не благодарение на държавата. Именно в опита да се възползваме от възможностите на всяка криза се крие тайната на успешното развитие на сектора в България.
Къде е истината? Имат ли основание враговете на газа?
Ето малко отговори на предизвикателните твърдения на враговете, които всъщност не осъзнават, че газът им е естествен съюзник.
1) Човечеството използва въглища отпреди 300 години и все още не е готово да „погребе“ този източник на енергия. Нефтът е познат на съвременната цивилизация за индустриални цели вече близо 200 години, а разговорът за това дали този енергоносител има бъдеще дори не е започвал. Газът, който е безспорен носител на всички възможни предимства на най-чистото изкопаемо гориво, се използва от съвременното общество от едва 60 години. Това, в съчетание с безспорните му предимства, е гаранция, че е прекалено рано да се говори за ограничаване на неговото потребление. Приказките за необходимостта от намаляването на потреблението на газ са по-скоро израз на страх от страна на различни лобита, че губят в конкуренцията с газа;
2) Сляпата електрификация на живота със сигурност съвсем скоро ще стане повод за проглеждане в обществото. Пример – ел. енергията в България има въглероден отпечатък от 720 г CO2 на кВтч. За сравнение, за същата крайна енергия при използването на природен газ се отделя близо 3 пъти по-малко количество CO2. Това ясно показва, че масовото използване на електроенергия, с идеята по този начин да се намали въглеродният отпечатък, е добре прикрита лъжа, и всеки, който вярва в нея, има поведение на щраус, а не на отговорен член на обществото. Дори гордите собственици на електрически автомобили онемяват при осъзнаването на този факт. Изгарянето на бензина например има два пъти по малък въглероден отпечатък от използването на електроенергия в транспорта в България днес. Тази тенденция ще продължи поне през следващите 15 години поради липсата на политическа воля за намаляване на дела на въглищните електроцентрали в електропроизводството;
3) Проект за газификация на 1 млн. български домове ясно доказа, че чрез увеличеното потребление на природен газ за сметка на електрическата енергия, може да бъде намален въглеродният отпечатък на България с поне 20 % (на цялата икономика, не само на енергетиката). Като добавите към това елиминираните напълно твърди прахови частици, които всяка година убиват хиляди хора, както и новите устойчиви работни места, които подобен проект ще създаде, е повече от очевидно, че газификацията на градовете е безалтерна-тивно решение. И най-хубавото на такъв проект е, че той няма нужда от публичен ресурс, а само от подходящи условия за частни инвестиции. Това означава не идеологии, а бизнес;
Електроенергията в България има въглероден отпечатък от 720 г CO2 на кВтч
4) Практиката е доказала, че не може една енергетика да е устойчива, ако няма поне 20% участие на газа в крайното енергийно потребление. Това само показва колко важно е, преди постигането на целта за енергетика, базирана на ВЕИ, да усвоим огромния потенциал за ново търсене на природен газ -така, както са го правили всички западноевропейски икономики през последния половин век. Само икономики, които са се възползвали в максимална степен и достатъчно дълго време от предимствата на природния газ, са достигнали позиции и са натрупали резерв, който да им позволи да инвестират в декарбонизация на енергетиките си и то – при запазване на един „важен като гръбнак“ дял на газа от над 20 %;
5) Развитието на европейските икономики и ръстът на БВП на територията на ЕС в последните няколко деситилетия са събития, дължащи се в голяма степен на масовото използване на природен газ. Сложете на една графика дългосрочната тенденция на БВП на континента и ръста в потреблението на природен газ и ще видите истината. Дори и в България най-съществена част от БВП се произвежда именно в градовете, в които има развита газова инфраструктура.
Доказателство за всичко, написано по-горе, са събитията, на които сме свидетели на Азиатския континент. В Китай в момента се строят 30 нови терминала за ВПГ. Във фаза на проект са още 30. Това означава, че само Китай в следващите 5 години ще увеличи потреблението на природен газ с нови 150 млрд. куб.м, а до 10 -с още над 200 нови млрд. куб.м. Долу горе точно с толкова – около 350 млрд. куб.м. годишно, САЩ планират да увеличат производството си на втеченен природен газ през следващите 10 години.
И Европа е готова да му ги отстъпи?!
Кое всъщност е онова, което обяснява различната „газова инвестиционна обстановка“ между Азия и Европа? Политическите послания. Историческият опит показва, че когато икономическото развитие се променя в лоша посока, идва времето за промяна и на политическите послания. Няма съмнение, че европейските икономики не желаят да се предадат в конкуренцията с азиатските и газът е незаобиколима необходимост за Европа. Въпросът е не дали, а кога и по какъв начин Европа отново ще се усмихне на газа. Днес инвеститорите в Азия правят това, което Европейските им колеги правят повече от половин век – инвестират в нови устойчиви газови технологии, заменяйки „мръсните“ енергии и покривайки новото търсене на енергия.
А в каква посока върви Европа? Ако негостоприемството на европейските политици към газа продължи, тогава е ясно, че европейският пазар ще загуби в конкуренцията между отделните континентални пазари и цялото общество на Стария континент ще плати висока цена за необмислените политически послания. А те са мотивирани единствено от циничен глад за разпределяне на обществения ресурс, а не от разум и честен поглед към бъдещето.
Статия на Светослав Иванов за сп. „Ютилитис“
Празно поле: Имена
Празно поле: Електронен адрес
Празно поле: Коментар
Грешка: Код