Газовата индустрия в България се развива въпреки, а не благодарение на държавата

Проблемът: Природният газ в последните някол­ко години е сериоз­но натоварен с всички не­достатъци на геополитиката. Основна причина за то­ва е фиксираната инфраструкту­ра за неговия пренос, която преси­ча различни държавни територии. Благодарение на своите сериоз­ни и категорично доказани предим­ства, природният газ години наред е предпочитаното гориво -предпоставка за развитие и при­лагане на нови съвременни и ефек­тивни технологии, с което той се превърна в потенциално най-опасния конкурент за всички ВЕИ (не коментирам предимствата му пред конвенционалните енергии).

В Китай в момента се строят 30 нови терминала за ВПГ. Във фаза на проект са още 30

Липсата на мотивирани бизнес лобита в Европа, дължаща се на умишлено укриваните местни ев­ропейски ресурси от природен газ (предимно шистов), остави га­за без естествени „адвокати“ и в ръцете на добре „въоръжените“ с мантри и финансиране ВЕИ лоби­та и „зелени изнудвачи“.

Ковид пандемията в началото създаде привидно подходяща си­туация за „довършване“ на газо­вата ера и това мобилизира всич­ки противници на синьото го­риво. Както обикновено става, истината излиза наяве и след ка­то човечеството успешно се справи с паниката от поредната пандемия, дори заблудените ев­ропейски политици осъзнаха, че са сгрешили с присъдата и побър­заха да „удължат“ разрешението си за живот на газа. Като римски императори вдигнаха палец наго­ре и за малко дадоха право на га­за да живее в Европа… Но получи­ха нов шанс – войната в Украйна. Как се нарича поведението на ня­кой, който се възползва от воен­но положение, за да се обогати във вреда на друг?! Не се ли нари­ча мародерство? Точно с мародер-ски амбиции политици се възполз­ват от ситуацията и подменят проблема зависимост от руския газ (проблем, който те самите създадоха), с ограничаване на газа по принцип.

Българските измерения на проблема

По стара българска политическа традиция българската полити­ческа класа приглася на мантри-те, идващи от Брюксел. Няма ми­съл. Има стремеж да се „угоди на Класната“.

Бързо и удобно всички врагове на газа в България (които всъщност са мотивирани бизнес интереси във ВЕИ сектора):

• се възползваха от новите мо­дерни мантри преди войната с фейк-новини: „Какъв газ бе, Европа вече го забранява?!“ или „Ето, виждате ли колко е добре, че не използваме газ. Не сме за­висими!“;
• снишиха се след пандемията, ко­гато част от истината за пол­зите от газа временно бяха пре-осъзнати;
• опитват да се възползват от мародерските възможности се­га, по време на войната.

Резултатът е, че газът го няма никъде в плановете за обозримо­то бъдеще. Няма го в плана за въз­становяване и устойчивост, няма го в ОПОС, няма го в програмите за финансиране на значимите за България финансови институции, в т.ч. ЕБВР. Дори в усилията на правителството да подпомага по­требителите на енергия в техни­те увеличени разходи за енергия, газът е третиран като „доведе­но дете“. Нищо ново. Всъщност, именно тук се крие силата на газо­вата индустрия в България. Тя се развива въпреки, а не благодарение на държавата. Именно в опита да се възползваме от възможности­те на всяка криза се крие тайната на успешното развитие на секто­ра в България.

Къде е истината? Имат ли основание враговете на газа?

Ето малко отговори на предиз­викателните твърдения на вра­говете, които всъщност не осъз­нават, че газът им е естествен съюзник.

1) Човечеството използва въглища отпреди 300 години и все още не е готово да „погребе“ този източник на енергия. Нефтът е познат на съвременната циви­лизация за индустриални цели вече близо 200 години, а разго­ворът за това дали този енер­гоносител има бъдеще дори не е започвал. Газът, който е безспо­рен носител на всички възмож­ни предимства на най-чистото изкопаемо гориво, се използва от съвременното общество от едва 60 години. Това, в съчета­ние с безспорните му предим­ства, е гаранция, че е прекалено рано да се говори за огранича­ване на неговото потребление. Приказките за необходимост­та от намаляването на по­треблението на газ са по-скоро израз на страх от страна на различни лобита, че губят в конкуренцията с газа;

2) Сляпата електрификация на живота със сигурност съвсем скоро ще стане повод за проглеждане в обществото. Пример – ел. енергията в България има въглероден отпечатък от 720 г CO2 на кВтч. За сравнение, за същата крайна енергия при използването на природен газ се отделя близо 3 пъти по-малко количество CO2. Това ясно показва, че масовото използване на електроенергия, с идеята по този начин да се намали въглеродният отпечатък, е добре прикрита лъжа, и все­ки, който вярва в нея, има пове­дение на щраус, а не на отгово­рен член на обществото. Дори гордите собственици на елек­трически автомобили онемя­ват при осъзнаването на то­зи факт. Изгарянето на бензина например има два пъти по ма­лък въглероден отпечатък от използването на електроенер­гия в транспорта в България днес. Тази тенденция ще продъл­жи поне през следващите 15 го­дини поради липсата на полити­ческа воля за намаляване на дела на въглищните електроцентра­ли в електропроизводството;

3) Проект за газификация на 1 млн. български домове ясно доказа, че чрез увеличеното потребление на природен газ за сметка на електрическата енергия, може да бъде намален въглеродният отпечатък на България с поне 20 % (на цялата икономика, не само на енергетиката). Като добави­те към това елиминираните на­пълно твърди прахови частици, които всяка година убиват хиля­ди хора, както и новите устой­чиви работни места, които по­добен проект ще създаде, е пове­че от очевидно, че газификация­та на градовете е безалтерна-тивно решение. И най-хубавото на такъв проект е, че той няма нужда от публичен ресурс, а само от подходящи условия за част­ни инвестиции. Това означава не идеологии, а бизнес;

Електроенергията в България има въглероден отпечатък от 720 г CO2 на кВтч

4) Практиката е доказала, че не може една енергетика да е устойчива, ако няма поне 20% участие на газа в крайното енергийно потребление. Това са­мо показва колко важно е, преди постигането на целта за енер­гетика, базирана на ВЕИ, да ус­воим огромния потенциал за но­во търсене на природен газ -така, както са го правили всич­ки западноевропейски икономи­ки през последния половин век. Само икономики, които са се възползвали в максимална сте­пен и достатъчно дълго време от предимствата на природния газ, са достигнали позиции и са натрупали резерв, който да им позволи да инвестират в декарбонизация на енергетиките си и то – при запазване на един „ва­жен като гръбнак“ дял на газа от над 20 %;

5) Развитието на европейските икономики и ръстът на БВП на територията на ЕС в послед­ните няколко деситилетия са събития, дължащи се в голяма степен на масовото използване на природен газ. Сложете на ед­на графика дългосрочната тен­денция на БВП на континента и ръста в потреблението на при­роден газ и ще видите истина­та. Дори и в България най-съ­ществена част от БВП се про­извежда именно в градовете, в които има развита газова ин­фраструктура.

Доказателство за всичко, написа­но по-горе, са събитията, на кои­то сме свидетели на Азиатския континент. В Китай в момента се строят 30 нови терминала за ВПГ. Във фаза на проект са още 30. Това означава, че само Китай в следващите 5 години ще увеличи потреблението на природен газ с нови 150 млрд. куб.м, а до 10 -с още над 200 нови млрд. куб.м. Долу горе точно с толкова – око­ло 350 млрд. куб.м. годишно, САЩ планират да увеличат производ­ството си на втеченен природен газ през следващите 10 години.

И Европа е готова да му ги отс­тъпи?!

Кое всъщност е онова, което обяснява различната „газова ин­вестиционна обстановка“ меж­ду Азия и Европа? Политическите послания. Историческият опит показва, че когато икономическо­то развитие се променя в лоша посока, идва времето за промя­на и на политическите послания. Няма съмнение, че европейските икономики не желаят да се преда­дат в конкуренцията с азиатски­те и газът е незаобиколима не­обходимост за Европа. Въпросът е не дали, а кога и по какъв на­чин Европа отново ще се усмих­не на газа. Днес инвеститори­те в Азия правят това, което Европейските им колеги правят повече от половин век – инвести­рат в нови устойчиви газови тех­нологии, заменяйки „мръсните“ енергии и покривайки новото тър­сене на енергия.

А в каква посока върви Европа? Ако негостоприемството на ев­ропейските политици към газа продължи, тогава е ясно, че евро­пейският пазар ще загуби в конку­ренцията между отделните кон­тинентални пазари и цялото об­щество на Стария континент ще плати висока цена за необмисле­ните политически послания. А те са мотивирани единствено от ци­ничен глад за разпределяне на об­ществения ресурс, а не от разум и честен поглед към бъдещето.

Статия на Светослав Иванов за сп. „Ютилитис“