Няма геоложка логика в едно и също море, в което се стичат две гранични реки – Дунав и Резовска, на север от едната и на юг от другата да има газ, а между двете да няма, казва изпълнителният директор на „Овергаз Инк.“ Светослав Иванов.

Изпълнителният директор на „Овергаз Инк.“ казва още, че таван на цените и регулиране на търсенето биха имали отрицателен ефект в дългосрочен план

Как ви изглеждат опитите на правителството за подновяване на преговорите за доставка на газ с „Газпром“ на фона на опитите за диверсификация на източниците?

Това не е политически въпрос. Същото казах в прав текст и на кризисния щаб по енергетика, на който се обсъждат три въпроса. Първият е кога ще бъде пуснат интерконекторът ICGB, и то пак от гледна точка на това дали ще може „Булгаргаз“ да получава в пълен обем азерския газ, което не виждам защо трябва да е от компетенцията на някакъв щаб. Има си хора, които са в борда на „Булгаргаз“, ръководство – аз даже на тяхно място бих се разсърдил от гледна точка на професионалната чест и достойнство. Вторият въпрос е дали „Булгаргаз“ да преговаря с „Газпром експорт“ – нещо, което отново е от компетенциите на ръководството на компанията. Няма официална забрана за внос на руски газ, няма ембарго, следователно е въпрос на тяхна преценка. Третият въпрос, който се обсъждаше, беше свързан с въпросните седем танкера за доставка на газ, което пак е тема от компетенциите на ръководството на „Булгаргаз“.

Далеч по-важна тема за кризисния щаб би било например някой да постави въпроса какви мерки предприема правителството, за да стимулира инвеститорите час по-скоро да започнат местен добив. Това е един инструмент, на който сериозно внимание обръщат както Румъния, така и Турция, а чувам – и Гърция. Ние седим и се ослушваме, въпреки че са налице повече от ясни доказателства, че газ има.

Защо няма стимули за насърчаване на местния добив – какво ви отговориха?

Аз поставих въпроса – попитах директно по време на щаба какви са мерките, които се предприемат, и в общи линии ми обясниха, че това е абсолютно неважна тема и не съответства на приоритетите на сегашното правителство. В същото време има поне четири компании, които са готови в момента бързо да инвестират и да започнат добива в България. Ако има достатъчно политическа воля и политиците осъзнаят, че може би без да знаят, стават жертва на пропаганда от изток, до 14 месеца от разрешението наистина може да има добив.

В тази сметка влизат ли и находищата в Черно море?

Всички находища слагам в тази сметка. Има още едно находище в Централна Северна България освен нашето и находищата в Черно море слагам също. Там срокът за добив ще е малко по-дълъг, но очакванията са по-големи. Няма логика в едно и също море, в което се стичат две гранични реки – Дунав и Резовска, на север от едната и на юг от другата да има газ, а между двете да няма. Няма геоложка логика в това. Може да не е море от газ, може да не са трилиони, но със сигурност има нещо, което е значително за местния пазар. Освен това, без да се ангажира никакъв държавен ресурс – виждате, на „Булгаргаз“ му правят изкуствено дишане с 800 млн. лв. Не знам колко хора си дават сметка, че 400 млн. лв. от тях никога няма да бъдат върнати, защото се покрива дупка на „Топлофикация София“, която има да връща 1 млрд. лв. към БЕХ. Тоест говорим за решение, което не е свързано с никакъв публичен ресурс.

В щаба обаче се е говорило най-вече за цени, така ли?

Да, разговорът по време на щаба се въртеше около цените. Аз даже се пошегувах, че имаше една организация, създадена в годината, в която аз съм роден – 1968. Тогава Народна република България е създала Комитет по цените – там по същия начин са се събирали представители на трудещите се и на партията да решат кое колко ще струва – краставиците 2 лв., кренвиршите – 3.60 лв. Комитетът беше закрит, когато се уволнявах от казармата – 1988 г., но въпреки това сега разговорите са същите. Трябва да се уеднакви третирането на потребителите на природен газ и тези на електрическа енергия, защото държавата по начина, по който в момента действа, създава една много голяма несправедливост. Половин милион българи използват природен газ вкъщи, никой не се замисля за това те как ще си плащат сметките, а на фона на това правителството си позволи да замрази цената на електрическата енергия – символично покачване от 1-2% не е нищо.

Всички пари от фонда, от който се обезпечават помощите за бизнеса за електрическа енергия, отиват само за електрическа енергия. Кой е казал, че това е справедливо, и защо трябва да е така? Ще стигнем до абсурдната ситуация, при която първичната енергия е по-скъпа от крайната. Това е очевидна грешка. На кого всъщност му пука каква е цената на тока, след като държавата поема цялата разлика между пазарната цена и някакъв таван. На никого – и тогава защо хората трябва да го пестят? Ами няма да пестят, разбира се.

Звучи като опит за държавна регулация на цените и директна намеса на пазара?

Това не е опит. Това е намеса, защото държавата подпомага 100% потребителите на един вид енергия, а на другите енергии ги изоставя абсолютно на произвола на съдбата. Тук трябва да отбележа, че аз съм свидетел на това, че в Министерството на енергетиката и в Министерството на финансите разработват някаква програма и имат готовност за подпомагане на битовите потребители на природен газ. На тях им трябват, общо взето, 15 – 20 минути работещ парламент, на който първа точка в дневния му ред да бъде промяна на преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, за да стане това, което те искат, възможно. Любопитен съм да видя коя ще е тази политическа сила, която ще гласува против.

Кога ще можем да говорим за някаква ценова предвидимост?

Никой не може да каже. Не мога да направя такава прогноза, но мога да ви кажа какво ще стане в по-дългосрочен план с оглед на това колко терминала се строят в Европа. Според мен те със сигурност ще обезпечат едно значително количество природен газ. Освен това аз съм сигурен, че под една или друга форма руският газ също ще се върне на европейските пазари, така че в рамките на следващите 12 – 14 месеца ще усетим някакво успокояване. Разбира се, нито един ресурс няма да се върне на нивото, на което беше преди конфликта, това е повече от ясно. Логичните съотношения примерно цена газ – електрическа енергия да бъде 1:3, т.е. газът да е три пъти по-евтин от електрическата енергия – да, със сигурност догодина ще бъдат възстановени на пазара. Всичко изкуствено, което се въвежда от политиците на пазара, на по-късен етап ни довежда до плащане на много, много по-жестока цена. А няма нищо по-естествено от това цените да се свалят, като се увеличи предлагането.

Всяка друга мярка като таван на цените, замразяване, мораториум или пък регулиране на търсенето с някакви ограничения или дефицити са мерки, които в краткосрочен план дават съмнителен ефект, а в дългосрочен категорично дават отрицателен.

И къде тук е развитието на битовата газификация?

При тези цени и пазарни условия да говорим за развитие на битовата газификация е твърде оптимистично. Ние в момента искаме да защитим интереса на потребителите, които са повярвали в синьото гориво, да бъдат поне поравно третирани с всички останали потребители на другите видове енергия.

Източник: Капитал