В нашето съвремие все повече във фокуса на общественото внимание стои въпросът за чиста околна среда – едно от човешките права, гарантирани от европейското законодателство. Все повече се дискутира „въглеродният отпечатък“ – следата, която оставяме в околната среда със своята дейност. На фона на дискусиите за общия енергиен микс, необходим във всяка държава, често пъти водещ мотив при дебатите е цената на енергията, а не нейните екологични характеристики. Дори на ежедневно-битово ниво обаче е необходимо повишено внимание към избора на енергийни ресурси, особено в страна като България, където по данни на НСИ 54% от домакинствата се отопляват с твърдо гориво.

За да се направи научно аргументиран сравнителен анализ, приемаме като база, че средното годишно потребление на едно домакинство е 1000 куб. м газ или 10,64 MWh. Тогава, като се отчете коефициентът на полезно действие на горивните инсталации, може да се направи сравнителен анализ на средногодишните емисионни стойности на киселинните оксиди за всеки вид гориво. На призовото по чистота място без конкуренция се нарежда природният газ (едва 2 kg годишно), следван от нафтата (9 kg), пелетите (16 kg), въглищата (221 kg) и дървата (595 kg). Разликата между първия и втория в тази своеобразна екокласация е 4,5 пъти, а между първото и последното място – 297 пъти.

По същия начин се нареждат енергоносителите и по показателя средногодишни емисионни стойности на прахови частици – един от най-съществените фактори за влошаване качеството на въздуха през зимните месеци с дълготраен негативен ефект върху човешкото здраве. По този показател природният газ също получава призовото място с близка до нулата стойност (0.01 kg годишно), следван от нафтата (0.08 kg), пелетите (2.6 kg), въглищата (14.1 kg) и дървата (93.3 kg). Разликата между първото и последното място в класацията е 9 330 пъти.

Не е ли учудващо, че много често изкопаемите горива се поставят под общ знаменател, сякаш са взаимозаменяеми или равностойни по екологични показатели?

Ако прегледаме „класацията“ според отделеното при изгаряне количество въглероден диоксид – безвреден за човека, но парников газ – ще видим, че отново на дъното на таблицата попадат дървата (6,53 т СО2 годишно), следвани непосредствено от електрическата енергия – с 6,44 тона за същото количество отделена енергия, въглищата (5,47 т), пелетите (4,72 т), нафтата (3,12 т). На първо място отново се нарежда синьото гориво с 2,08 тона СО2 на година. Впрочем електрическата енергия има почти равен „принос“ с дървата и въглищата поради факта, че в България 40% от електричеството идва от ТЕЦ, които горят нискокалорични въглища.